Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минималната работна заплата в ЕС – ефективен инструмент за всички членки

Снимка: архив

Как би се отразило въвеждането в Европейския съюз на минимална работна заплата за всички държави-членки, както поиска Урсула фон дер Лайен в първия си доклад за състоянието на Съюза? Председателят на Комисията подчертава, че всички трябва да имат достъп до минимално възнаграждение: "Аз съм силен поддръжник на колективното договаряне и предложението ще съдържа в пълна степен националните компетенции и традиции." Какво ще бъде отражението на такова възможно решение върху конкурентоспособността на икономиките и върху производителността на труда? Каква може да бъде новата мотивация за работника, ако той знае, че минимумът е осигурен за всички?

Трудно е това начинание, бе коментарът на преподавателя главен асистент Моника Моралийска в ефира на "Нашият ден". Евродепутатите трябва да приемат законова рамка, която да регулира отношенията работодател – работници, но няма как да има една-единствена мярка за минимална заплата за всички държави-членки, каза в ефира евродепутатът Андрей Ковачев.

Д-р Моника Моралийска, главен асистент в Катедра Международни икономически отношения УНСС, смята, че този призив на Урсула фон дер Лайен да се вземат мерки на територията на всяка страна от ЕС да се гарантира минимално работно възнаграждение за осигуряване на достоен живот, е важен заради риска от бедност и социално изключване:

"За съжаление в ЕС, въпреки че тенденциите бяха положителни преди коронакризата, голям дял от населението на ЕС е в категорията на риск от бедност и социално изключване, голям дял имат и т.нар. "работещи бедни" – 1 от 6 европейци, има и още по надолу в скалата – едва свързвакщи двата края... ЕК по принцип няма правомощия да се меси и да определя минималната заплата и много работодателски организации реагираха остро. Но ЕК има компетенциите да работи за икономическо развитие и за сближаване. Комисията направи на два етапа обществено обсъждане между социалните партньори, при което се установи, че има нужда да се намеси с някаква инициатива в тази област. Второто обсъждане е за това какъв да бъде този инструмент, така че хем да защити работещите, хем да не се нарушат балансът и диалогът между социалните партньори в една държава.

Чуйте още подробности в звуковия файл.

Андрей Ковачев, зам.-председател на групата на ЕНП, коментира темата в "Нашият ден":

"Социалната пазарна икономика категорично не е лява идея и работещите имат право на справедливо възнаграждения, което осигурява достоен стандарт на живот. Цялата пазарна икономика още от времето на Бисмарк не е нещо, свързано с леви идеи. Комисията ще предостави законодателно предложение за подкрепа на държавите-членки, с цел създаване на рамка за минимални работни заплати. Всички трябва да имат достъп до минимално възнаграждение чрез колективни трудови договори или чрез законоустановени работни заплати, които са на национално ниво. Много държави-членки вече имат такава рамка. Минималната работна заплата е ефективен инструмент и е време този инструмент да бъде използван във всички страни на ЕС, но няма как да има една-единствена минимална работна заплата, приложима за всички

Андрей Ковачев очаква в следващите месеци ЕК да излезе със законодателно предложение, което да бъде разглеждано от ЕП и от Съвета и да се даде рамката, без да се изземват правомощията на всяко правителство, на социалните партньори във всяка страна-членка на ЕС, които да разработят методологията и нивата на движение на тази минимална работна заплата.

Чуйте повече в звуковия файл.

   

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35