„Законопроект за българския жестов език е внесен в Парламента още преди четири години, но не срещна подкрепа от депутатите и дори не беше предложен за гласуване, казва Николай Нинов. Тогава още нямаше научно изследване, което да докаже съществуването на жестовия език като отделен език в България. Преди 2 години научни експерти, лингвисти доказаха наличието на български жестов език и се създаде специализиран речник.
На деня на жестовите езици - 23 септември премиерът обяви, че МС ще внесе в Парламента проектозакон за признаването на българския жестовия език в България. Очакваме скоро той да се разгледа в комисиите в Парламента и да се гласува.
Утвърждаването и приемането на българския жестов език ще повлияе на защитата на човешките права на глухите, ще им даде достъп до информация, ще даде възможности за по- високо ниво на образование на глухите, ще спомогне за тяхното развитие, ще създаде приобщаваща среда и ще защитава техните права във всички институции чрез осигуряване на превод“ казва Николай Нинов.
Той апелира към използването на термините: „хора с увреден слух или „глухи“, а не „глухонеми“, защото глухите хора не са неми, те просто не използват гласа си, когато използват жестовия език помежду си.
„Инициативата да се преформулира думата „глухонеми“ с „глухи“ е много позитивна и в правилната насока, това е и световната тенденция. В света се използва думата deaf глух.“ – казва Нинов.
Николай Нинов се надява все повече хора да разбират и да употребяват правилно думите, защото хората са с различна степен на увреждане на слуха – има хора, които са родени глухи с различни по степен затруднения в говора, има късно оглушали хора с напълно запазен говор, слабочуващи, тежкочуващи, сляпо-глухи, а процентът на хората с увреден слух, които изобщо не могат да говорят е нищожен.
„СГБ и нито една от организациите за глухи нямат нищо общо с хора, които разпространяват на картончета с азбуката на българския жестов език. Ние не предприемаме такива кампании по този начин да се събират пари за каквито и да било центрове.
Тази заблуда и злоупотреба е една жестока манипулация, която подрива авторитета на организациите, които работят с глухи.
Апелирам към цялата българска общност за съпричастност с всички глухи хора и искрена човешка подкрепа към правата на глухите в България.“
Глухи хора има сред всички културни, езикови и етнически малцинства по целия свят.
Ако не се предприемат адекватни действия, до 2030 г. се предполага, че ще има близо 630 милиона души с увреждаща загуба на слуха. До 2050 г. броят им може да нарасне до над 900 милиона – един на всеки 10 души ще има увреден слух.
В България има около 120 000 души с различна степен на слухова загуба, над 12 000 души с висока степен на увреждане на слуха и близо 250 000 души с някаква степен на увреждане на слуха.
Над 200 са жестовите езици, които се използват от хора с увреден слух по света.
Българският жестов език има над 100 годишна история и, точно както и българският говорим език, се развива и обогатява постоянно.
Немският сурдопедагог Фердинанд Урбих създава първото частно училище за глухи на Балканите в София през 1898 г., с което слага началото на сурдопедагогиката в България, оттогава започва и развитието на българския жестов език и неговото преподаване.
В България има няколко организации, работещи за и с хора с увреден слух, но официалната е Съюзът на глухите в България, който съществува от 1934 г., а една от неговите мисии е признаването на български жестов език за официален език в България.
От 2015 г. председател на СГБ е Николай Нинов.
Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) осъществи полет в чест на приемането на страната ни в Шенгенското въздушно пространство (4-7 април) . По думите на организаторите тази частна инициатива цели да популяризира широко новите възможности, които Шенген по въздух отваря за гражданите, туризма и бизнеса в България и Европа. Лекият..
В последното издание на рубриката "Денят делово" Боян Атанасов , софтуерен инженер и изобретател с дългогодишен опит в САЩ, сподели своите виждания и опит в областта на личните финанси и иновациите. След като емигрира в Германия още на 20 години, Атанасов постига по-късно успехи в Америка, където се премества и работи за престижни компании..
В рубриката "Темите на деня" на поредното изданието на предаването "Нашият ден", бившият министър на околната среда и водите, Юлиан Попов, обсъди няколко ключови теми, свързани с екология, климатични промени и урбанизация. Попов подчерта икономическото значение на околната среда , разглеждайки я не само като фон на нашето ежедневие, но и като важен..
На 9 май се отбелязва Денят на Европа, който е в чест на историческата декларация на Шуман от 1950 година. Тази дата е символ на сътрудничеството, единството и мира между европейските народи. Основните теми от декларацията продължават да бъдат актуални дори 74 години след тяхното формулиране. Тази дата така също символизира началото на..
Овцефермата в пловдивското село Строево отглежда 500 овце от породата Лакон, а началото е поставено през 2015 г. Мандрата към фермата съществува от 2019 г., а в производството е ангажирано цялото семейство. Мария Василева се занимава основно с мандрата, но с нея разговарям в момент, когато е ангажирана и с храненето на агнетата. Във фермата..
На 8 май – денят на капитулацията на Германия говорим за условността на литературните произведения, а понякога и на историческото знание. 150 години..
В последния брой на рубриката "Темата на деня" от предаването "Нашият ден" разговорът се фокусира върху сериозна екологична тема, която вълнува обществото..
Световният ден на пулмоналната хупертония се отбелязва всяка година на 5 май. Lege Аrtis насочва вниманието на слушателите към редките белодробни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg