Студентите от класа на проф. Ивайло Христов от 19.30 часа тази вечер (1 октомври) на Камерна сцена в НАТФИЗ ще преобърнат представите на зрителите за любовта. Така, както го прави и Ерик-Еманюел Шмит в романа си „Отровата на любовта“. Режисьор на едноименната адаптация е Мартин Киселов.
Мултимедийният спектакъл му проследява последната учебна година на четири ученички, които се сблъскват с познатото чувство под различни форми. В постановката се появява и момче, което идва само за да обърне всичко надолу с главата.
„Всъщност в нея се открива, че в любовта има страшно много горчилка и страшно много парадоксално и противоречиво нещо, което човек, за да порасне, трябва да мине през него. Така че тя един вид е пиеса за порастването, но освен това и за отиване отвъд клишетата за любовта, които всеки, който е обичал повече от два дни знае, че трябва да преодолее“, каза във „Време и половина“ режисьорът Мартин Киселов.
Според него любовта е от онези вечни теми, които непрекъснато дъвчем, но рядко разглеждаме надълбоко и насериозно. Представлението, както и самият роман на Шмит, който по думи на Мартин Киселов е един от най-големите майстори на словото в днешно време, се опитват да направят именно това – да навлезнат надълбоко в любовта, но чрез известна доза хумор.
Мартин Киселов вярва, че социалната функция на театъра е да разглежда темите в дълбочина и да замисля зрителя. Дори и да не доведе до промяна, важното е да повдигне въпроси. Той е на мнение, че в живия контакт, който театърът ни дава, ние имаме реален шанс да провокираме мисълта си и с уважение да се отнесем към различната гледна точка. Хуморът е задължителен, но забавлението трябва да има предел.
„Съвременната ни култура накланя баланса към лесното“, смята Киселов, затова и социалните мрежи водят до когнитивен дисонас. „Отровата на любовта“ изследва и този проблем. Голяма част от комуникацията в постановката преминава под формата на чатове.
„Комуникацията, която трябва да се случи в едно общество, вече няма начин да стане лично. Народът принципно е изнесъл комуникацията си в интернет“, твърди театралният режисьор. И допълва:
„В театъра няма начин да продължаваме да се държим сякаш разговорите ни стават само в реалистични физически пространства. Това е промяна, която върви от доста десетилетия насам и в България включително имаме много изразени добри режисьори, работещи в тази посока.“
За Мартин Киселов обаче „преходът от това да разказваме за същество, съществуващо само във физическия свят към това да разказваме за същество, съществуващо във виртуален и физически свят, в т.нар. смесена реалност“, липсва. Той смята, че вече е немислимо театърът да не се занимава с виртуалното и неговите ефекти върху реалното, защото това би означавало „отказ да разказваме за света, в който живеем“.
Киселов изследва именно това в докторантурата си, която следва в НАТФИЗ, където и преподава. Той е завършил журналистика в СУ, европейски науки в университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, а накрая и филмова и телевизионна режисура в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Сега работи като драматургичен консултант, пише сценарии и поставя в театъра. Отказва да прави само едно нещо, тъй като има много интереси.
Режисьорът твърди, че ние сами си правим влюбването и изграждаме реалността си върху него. По същия начин работи и виртуалният свят, който, макар да е невидим за нас, оказва сериозен ефект върху съзнанието ни и начина ни на живот.
Този паралел между реалното и виртуално, между любовта и последиците от нея можете да видите в премиерния мултимедиен спектакъл „Отровата на любовта“, който ще се играе и утре (2 октомври). Отново в НАТФИЗ и отново от 19.30 часа. В звуковия файл пък можете да чуете още от Мартин Киселов.
"Платформата" е нов български пълнометражен игрален филм, който е вече в киносалоните. Сюжетът се фокусира върху няколко човека, които решават да направят собствена нова държава на изоставена нефтена платформа в Черно море. Те искат да направят от Платформата място, на което да сбъднат собствените си мечти за свобода, независимост, любов и..
"Република Пиротска" е дебютната книга на Никола Лалов. Той е журналист в Mediapool и бас китарист на легендарните групи Кака Сяра, КПД-0, The Headstall, The Pipones и The Barbarones. "Република Пиротска" е първият му роман, в който срещата между литературата и музиката е не просто фон, а същност. Романът проследява съдбата на герои от края на..
Цветан Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Той е сред най-значимите съвременни мислители. Роден е през 1939 година в София и прекарва първите 23 години от живота си в България. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия е..
Днес от 19:00 ч. Симфониета – Враца , с диригент Христо Павлов , гостува в зала "България" с вълнуваща програма, за да представи пред софийската публика едно изключително музикално събитие – Концерт за пиано и оркестър в ре-бемол мажор от Арам Хачатурян. Произведение, което не е звучало у нас повече от двадесет години, а критиката го..
В Камерна опера – Благоевград днес е премиерата на музикалния спектакъл "Мишките отиват на опера" по книгата на Мария Донева и музика от операта "Кармен" на Жорж Бизе. Това е първото представяне на книгата във вид на постановка – с драматургия и с участието на солистите и оркестъра на Камерна опера – Благоевград , както и на балетната..
В Комплексен онкологичен център (КОЦ) Пловдив прилагат международните стандарти за намаляване усложненията от химиотерапията при лечение на рак. Доктор..
Той се нарича "Активна София 65+: Заедно за по-пълноценен живот", негов автор е сдружение "Мулти култи колектив". Проектът е насочен както към българи,..
Проектът "Възможности за съпричастност" с автор Ивайло Аврамов изследва пространството на галерия "Куб", търсейки диалог между ресурсите на архитектурата и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg