113 години от рождението на Иван Хаджийски

„Думите „българин” и „българска работа” у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онова двукрако, без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което, заради парче хляб, е способно на всичко, фанариотската теория за хондрокефаловщината на българина звучи като ласкателство в сравнение с онзи миризлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин „българин.” – това е един от най-известните цитати от Иван Хаджийски, чиито "Бит и душевност на нашия народ" и "Оптимистична теория на нашия народ" не просто не остаряват, а вероятно винаги ще звучат актуално.

Роденият в Троян Иван Хаджийски е сочен за един от основоположниците на българската социология. Радетел е за чист български език, непокварен от чуждици, разбираем, но красив. Чудомир го описва като човек с изключително чувство за хумор. Друг от приятелите му – проф. Димитър Михалчев – пък го сравнява с художник, който рисува българския народ в най-хубавата му светлина. И макар че не пести негативните оценки за черти в манталитета и душевността на българина, Хаджийски не ги характеризира като типично български.

Той е сред основателите на социологията у нас. В изследванията си използва не само документи и извори, писани преди него, а умело интерпретира преданията, легендите, историята и фолклора. Нещо повече, създава собствена "база данни", обикаляйки страната пеш и на колело, за да наблюдава и изследва българите в различни части на страната. 

Последната част на големия му труд "Бит и душевност на нашия народ" остава незавършена. Първият том от трилогията  е публикуван през 1940 г. Три години по-късно, Иван Хаджийски е готов с втората и продължава да работи по третата част от книгата. Тогава го сварва войната. Хаджийски потегля на ново пътуване, от което този път няма да се върне. Мобилизиран е в армията през 1943 г. Година по-късно – през септември, моли да бъде изпратен на фронта като доброволец. Малко след това, на 4 октомври 1944 г., в Сърбия намира смъртта си. Ръкописът с последната част, завършена по време на войната, изчезва безследно в годините на национализация.

„В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество“, пише Хаджийски. 

Същевременно успява да убеди читателя, че подкупите, безчестието, аморалността и ограбването са пуснали своите корени далеч по-рано в сочените за модел западни общества. И с конкретни примери от живота на известни българи съумява да опровергае обобщението, че нацията ни е нечестна, продажна и крадлива.

Най-сетне голямата обич и страстта, с която Иван Хаджийски се посвещава на изучаването на българския народ, са примери за един различен от днешния пропаганден патриотизъм.

"Не пораженство, а предателство е кабинетното капсулиране и хвърлянето оттам стрели на песимизъм върху измъченото чело на нашия народ, чакащ своите водачи”, пише големия познавач на народопсихологията.