Столичната галерия „Графикарт“ показва от 19-и октомври изложба на грузинския художник Зураб Церетели, чиито над 5000 внушителни творби могат да се видят в Русия, САЩ, Обединеното кралство, Израел, Испания, Бразилия, Франция, Тайланд, Япония, Беларус, Литва, Грузия.
В България негова творба може да се види в „Двора на кирилицата“ в Плиска.
Известни творби на Зураб Церетели са:
Храмът „Христос Спасител“ в Москва – третата най-висока православна църква в света, паметникът на Петър Първи в Москва – един от най-високите паметници в света, "Доброто побеждава злото" (статуя пред сградата на ООН, Ню Йорк), 175-тонната „Сълза на скръбта“ в град Байрон, САЩ – в памет на загиналите при атентатите на 11 септември 2001 г., паметникът на Николай Гогол в Рим и стотици други.
Зураб Церетели е президент Руската академия на изкуствата и създава първия държавен Музей за съвременно изкуство в Москва, на който става и първи директор. Зураб Церетели е посланик на добра воля на ЮНЕСКО от 1996 г. и Кавалер на ордена на Почетния легион на Франция. През 2012 г. именитият художник основава Музея за модерно изкуство в родния си град Тбилиси.
Куратор и организатор на изложбата в София е Стефан Стоянов, който представлява Зураб Церетели в Европа и в Америка.
„Зураб Церетели е потомък на известния грузинския княз Алексей Церетели, който е помагал на България по време на Руско-турската война. Макар и на 86 години, Зураб непрекъснато работи, смята за изгубен всеки ден, в който не е рисувал. През 1964 г. отива в Париж на специализация, където се сближава с Марк Шагал и Пабло Пикасо.“ – разказва Стефан Стоянов.
През 1978 и 1979 г. Зураб Церетели специализира и преподава в College at Brockport при щатския университет в Ню Йорк. В университета изпълнява монументалната стенна композиция „Светлината и познанието на света“, която и до днес е един от визуалните акценти в архитектурния комплекс на учебното заведение.
Зураб Церетели провокира с творчеството си и поражда сериозни дебати в публичното пространство. Стефан Стоянов обяснява защо:
„Зураб е световен гений, такива се раждат в една държава веднъж на 100 години или никога. Зураб не се занимава с политика, не обръща внимание на завистта, а казва: „Аз имам една любов и това е изкуството. Когато човек успее, винаги привлича критици.“
Националното общество на изкуството в САЩ присъжда на Зураб Церетели златен почетен медал, което го превръща в първи и единствен и до днес грузински и руски художник удостоен с тази награда. Избран е и за член на Европейската академия за науки и изкуства.
Пабло Пикасо казва за него: „Виждам в Зураб Церетели велик живописец, той прекрасно чувства цвета, обобщава формата“, а мексиканският художник Давид Сикейрос твърди, че „той е влязъл в необятните простори на изкуството на бъдещето, съчетаващо скулптурата с живописта. Творчеството на Зураб Церетели е излязло от националните рамки и придобива международно значение“.
„Специално за изложбата в София пристигна и неговият внук – художникът Василий Церетели, който е изпълнителен директор на Московския музей на съвременното изкуство, създаден от неговия дядо преди 20 години и събрал 1500 творби на известни световни художници, които Зураб Церетели подарява на Москва. (www.mmoma.ru).“ – казва Стефан Стоянов.
Зураб Церетели активно участва в управлението на основаните от него музеи и продължава да работи активно, експериментирайки в жанровете скулптура, живопис, графика, керамика, текстил и др.
Галерия „Графикарт“ показва негови графични листи, монотипии и рисунки от началото на 21-ви век.
Изложбата на Зураб Церетели продължава до 15 ноември 2020 г.
Снимки: Российской академии художеств
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg