Има ли курс към затваряне на икономиките? Става ли цифровата валута господар на бъдещето? Какви са новите стандарти на риска, статистиките и влиянието на енцикликата на папата върху световната икономика през 2020? Икономистът доц. Григор Сарийски прави своя анализ в "Нашият ден":
"Действително имаме статистики, на които все по-трудно можем да се доверим. Да приведем един пример от българската статистика – достатъчно е да погледнете данните за БВП през второто тримесечие и виждате голямото разминаване между различните компоненти на растежа, които се докладват там. Поради това, че колебанията в икономическите параметри са твърде големи, се получават и разминавания – но това далеч не е единствената причина. Статистиката е нещо, на което все по-трудно ще се доверяваме... А и в крайна сметка всеки български гражданин усеща ограничаването на доходите по джоба си."
Доц. Сарийски даде за пример, че делът на хората, които забавят плащанията си на комуналните услуги, е по-голям от този през 2008 г. – "Не можете да кажете, че един народ е по-богат, при положение че не може да си плати тока и парното..." Той допълни, че и в световен план голяма част от икономическите агрегати са твърде окрупнени. Забелязва се маскиране на неблагоприятни тенденции.
2020 – курс към затваряне на икономиките?
"Ако икономиката беше човек, щяхме да определим случващото се с нея като състояние на раздвоение на личността. От една страна, виждаме курс към затваряне, към ограничаване на международната търговия (фронтмен е Донард Тръмп, но не само). Нещо подобно се случва през 1929 г. – често се прави паралел между тогавашната и сегашната криза, който аз смятам за неуместен по много причини.
Курсът към затваряне на икономиките не е отсега и не е резултат само от тази криза. Европа започна да се затваря за инвестиции от трети страни преди две години, за да не предаде стратегическите си предимства.
В същото време имаме обаче и обратните тенденции – ако погледнете глобалистичните форуми (като форума в Давос напр.), можете да видите едни постоянни призиви към все по-голямо отваряне на икономиките. Под предлог, че има грижа за проблеми като неравенството, несправедливото разпределение на ресурси и др. справедливи каузи, световният икономически форум призовава за отваряне на границите, което невинаги може да бъде добро за малкия човек – може да означава и дърпане назад и намаляване на стандарта на живот на местното население.
Енцикликата на папа Франциск от 3 октомври 2020 в Асизи, озаглавена „Fratelli tutti“ (Всички братя)
"Реформа на капитализма – нещо, към което призова икономическият форум в Давос. Обосновката беше, че капитализмът вече се износва, че не може да предложи нищо ново, че на практика единственото, което ни носи, е нарастващо неравенство. Почти за същите неща говори и папа Франциск в своята енциклика. Той каза, че в резултат от напредъка на капитализма има много негативни ефекти. Папата се опитва да обобщи проблемите, пред които е изправено модерното човечество. В параграф 12 например той говори за глобализацията като за нещо, което обединява света, но разделя хората. След това говори за образованието, което дава информация, но не истинско познание... за културната колонизация, за интересите на корпорациите, за политиката като маркетинг, за ролята на социалните мрежи... Интересни са препоръките, отправени деликатно, към реформа на международните институции.
На практика папата призовава към по-голяма глобализация, което е противоречиво. Папата не дава рецепти за това как да се справим с плащането на социалната цена. В параграф 129 казва, че отговорът на мигрантите трябва да бъде "Добре дошли! Ще ви осигурим защита и интеграция". А социалната цена, която плаща обикновеният европеец? Защото потърпевши от това не са елитите, а хората, към чиято братска любов папата призовава."
Доц. Сарийски предупреди, че препоръките на Светия отец могат да бъдат използвани с далеч не толкова чисти цели.
Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..
Окончателно е решението на съда – 20 години затвор за Георги Семерджиев, който през лятото на 2022 година прегази с автомобила си две млади жени на столичния булевард "Черни връх". С над 160 км в час, на червено, дрогиран, с фалшива книжка и с фалшиви регистрационни номера – на 5 юли 2022 година, в тъмната част на денонощието, Семерджиев удря..
В специално участие в рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", генералният консул на България в Мюнхен, Стефан Йонков , разказа за инициативите на българското консулство по случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност. Силна и сплотена българска общност..
Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН, "Възраждане" и ГЕРБ-СДС. В мотивите към законопроекта на "Възраждане" се посочва, че той цели да бъдат създадени условия за равнопоставено третиране на родителите. Според народните представители практиката,..
В навечерието на 24 май отбелязваме 130-ата годишнина от създаването на едно от най-старите училища в София 129-о ОУ "Антим Първи", открито през 1895 година. В "Нашият ден" гостуват директорът на училището Ангел Милков, учителките Павлина Алекова и Анета Пиперова и ученици . Милков изтъква, че в 129-о ОУ "Антим Първи“ още от първи клас..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg