Има ли курс към затваряне на икономиките? Става ли цифровата валута господар на бъдещето? Какви са новите стандарти на риска, статистиките и влиянието на енцикликата на папата върху световната икономика през 2020? Икономистът доц. Григор Сарийски прави своя анализ в "Нашият ден":
"Действително имаме статистики, на които все по-трудно можем да се доверим. Да приведем един пример от българската статистика – достатъчно е да погледнете данните за БВП през второто тримесечие и виждате голямото разминаване между различните компоненти на растежа, които се докладват там. Поради това, че колебанията в икономическите параметри са твърде големи, се получават и разминавания – но това далеч не е единствената причина. Статистиката е нещо, на което все по-трудно ще се доверяваме... А и в крайна сметка всеки български гражданин усеща ограничаването на доходите по джоба си."
Доц. Сарийски даде за пример, че делът на хората, които забавят плащанията си на комуналните услуги, е по-голям от този през 2008 г. – "Не можете да кажете, че един народ е по-богат, при положение че не може да си плати тока и парното..." Той допълни, че и в световен план голяма част от икономическите агрегати са твърде окрупнени. Забелязва се маскиране на неблагоприятни тенденции.
2020 – курс към затваряне на икономиките?
"Ако икономиката беше човек, щяхме да определим случващото се с нея като състояние на раздвоение на личността. От една страна, виждаме курс към затваряне, към ограничаване на международната търговия (фронтмен е Донард Тръмп, но не само). Нещо подобно се случва през 1929 г. – често се прави паралел между тогавашната и сегашната криза, който аз смятам за неуместен по много причини.
Курсът към затваряне на икономиките не е отсега и не е резултат само от тази криза. Европа започна да се затваря за инвестиции от трети страни преди две години, за да не предаде стратегическите си предимства.
В същото време имаме обаче и обратните тенденции – ако погледнете глобалистичните форуми (като форума в Давос напр.), можете да видите едни постоянни призиви към все по-голямо отваряне на икономиките. Под предлог, че има грижа за проблеми като неравенството, несправедливото разпределение на ресурси и др. справедливи каузи, световният икономически форум призовава за отваряне на границите, което невинаги може да бъде добро за малкия човек – може да означава и дърпане назад и намаляване на стандарта на живот на местното население.
Енцикликата на папа Франциск от 3 октомври 2020 в Асизи, озаглавена „Fratelli tutti“ (Всички братя)
"Реформа на капитализма – нещо, към което призова икономическият форум в Давос. Обосновката беше, че капитализмът вече се износва, че не може да предложи нищо ново, че на практика единственото, което ни носи, е нарастващо неравенство. Почти за същите неща говори и папа Франциск в своята енциклика. Той каза, че в резултат от напредъка на капитализма има много негативни ефекти. Папата се опитва да обобщи проблемите, пред които е изправено модерното човечество. В параграф 12 например той говори за глобализацията като за нещо, което обединява света, но разделя хората. След това говори за образованието, което дава информация, но не истинско познание... за културната колонизация, за интересите на корпорациите, за политиката като маркетинг, за ролята на социалните мрежи... Интересни са препоръките, отправени деликатно, към реформа на международните институции.
На практика папата призовава към по-голяма глобализация, което е противоречиво. Папата не дава рецепти за това как да се справим с плащането на социалната цена. В параграф 129 казва, че отговорът на мигрантите трябва да бъде "Добре дошли! Ще ви осигурим защита и интеграция". А социалната цена, която плаща обикновеният европеец? Защото потърпевши от това не са елитите, а хората, към чиято братска любов папата призовава."
Доц. Сарийски предупреди, че препоръките на Светия отец могат да бъдат използвани с далеч не толкова чисти цели.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
