Има ли курс към затваряне на икономиките? Става ли цифровата валута господар на бъдещето? Какви са новите стандарти на риска, статистиките и влиянието на енцикликата на папата върху световната икономика през 2020? Икономистът доц. Григор Сарийски прави своя анализ в "Нашият ден":
"Действително имаме статистики, на които все по-трудно можем да се доверим. Да приведем един пример от българската статистика – достатъчно е да погледнете данните за БВП през второто тримесечие и виждате голямото разминаване между различните компоненти на растежа, които се докладват там. Поради това, че колебанията в икономическите параметри са твърде големи, се получават и разминавания – но това далеч не е единствената причина. Статистиката е нещо, на което все по-трудно ще се доверяваме... А и в крайна сметка всеки български гражданин усеща ограничаването на доходите по джоба си."
Доц. Сарийски даде за пример, че делът на хората, които забавят плащанията си на комуналните услуги, е по-голям от този през 2008 г. – "Не можете да кажете, че един народ е по-богат, при положение че не може да си плати тока и парното..." Той допълни, че и в световен план голяма част от икономическите агрегати са твърде окрупнени. Забелязва се маскиране на неблагоприятни тенденции.
2020 – курс към затваряне на икономиките?
"Ако икономиката беше човек, щяхме да определим случващото се с нея като състояние на раздвоение на личността. От една страна, виждаме курс към затваряне, към ограничаване на международната търговия (фронтмен е Донард Тръмп, но не само). Нещо подобно се случва през 1929 г. – често се прави паралел между тогавашната и сегашната криза, който аз смятам за неуместен по много причини.
Курсът към затваряне на икономиките не е отсега и не е резултат само от тази криза. Европа започна да се затваря за инвестиции от трети страни преди две години, за да не предаде стратегическите си предимства.
В същото време имаме обаче и обратните тенденции – ако погледнете глобалистичните форуми (като форума в Давос напр.), можете да видите едни постоянни призиви към все по-голямо отваряне на икономиките. Под предлог, че има грижа за проблеми като неравенството, несправедливото разпределение на ресурси и др. справедливи каузи, световният икономически форум призовава за отваряне на границите, което невинаги може да бъде добро за малкия човек – може да означава и дърпане назад и намаляване на стандарта на живот на местното население.
Енцикликата на папа Франциск от 3 октомври 2020 в Асизи, озаглавена „Fratelli tutti“ (Всички братя)
"Реформа на капитализма – нещо, към което призова икономическият форум в Давос. Обосновката беше, че капитализмът вече се износва, че не може да предложи нищо ново, че на практика единственото, което ни носи, е нарастващо неравенство. Почти за същите неща говори и папа Франциск в своята енциклика. Той каза, че в резултат от напредъка на капитализма има много негативни ефекти. Папата се опитва да обобщи проблемите, пред които е изправено модерното човечество. В параграф 12 например той говори за глобализацията като за нещо, което обединява света, но разделя хората. След това говори за образованието, което дава информация, но не истинско познание... за културната колонизация, за интересите на корпорациите, за политиката като маркетинг, за ролята на социалните мрежи... Интересни са препоръките, отправени деликатно, към реформа на международните институции.
На практика папата призовава към по-голяма глобализация, което е противоречиво. Папата не дава рецепти за това как да се справим с плащането на социалната цена. В параграф 129 казва, че отговорът на мигрантите трябва да бъде "Добре дошли! Ще ви осигурим защита и интеграция". А социалната цена, която плаща обикновеният европеец? Защото потърпевши от това не са елитите, а хората, към чиято братска любов папата призовава."
Доц. Сарийски предупреди, че препоръките на Светия отец могат да бъдат използвани с далеч не толкова чисти цели.
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
