Все по-желаното за живот българско село и перспективите през очилата на кризата. Има ли завръщане към българското село? Първите по-ясни индикации дойдоха още в началото на извънредното положение, което сякаш катализира търсенето на извънградски имоти с двор. Тенденцията върви нагоре.
Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села, разказва какво вижда в този процес в "Нашият ден":
"Наистина този процес тръгна в началото на пандемията и се засили през последните два-три месеца. Има вече региони в България, където е много трудно да се намерят свободни имоти в селата заради изключителния скок на търсене на селски къщи с дворове."
Борисов сравни този пик с пика на големите търсения на селски имоти от чужденци в периода 2007-2011 г. Не е пресилено да се каже, че сега търсенето е около 10 пъти по-голямо.
"Като цяло интересът е засилен към всички региони – всички села, които са на 15-20-30 км от градските центрове, има изключително раздвижване. Най-малък традиционно е интересът към най-изостаналия Северозападен регион. И все пак – процесът на обезлюдяване на българското село поетапно вече отива в историята. Нов тип хора осъзнато се връщат на село."
Борислав Борисов разказа за менторската програма на Асоциацията на българските села, в която посрещат инициативни хора, които искат да се завърнат на село, и подчерта, че от май месец насам буквално не смогват да правят такива турове. Менторската програма помага безвъзмездно на хората да изберат най-доброто за тях село. Тази година интересът към тази менторска програма е рекорден и даде примери.
Председателят на Асоциацията на българските села уточни, че това не са хора, които са изпаднали в крайна нужда. "Това са хора, които са осъзнали, че е настъпило крайно време за една промяна в стила и в начина им на живот. В това, че в "модерния начин на живот" има нещо сбъркано – целият този материалистически ламтеж, загубата на връзка с природата, на достъп до чиста храна, чист въздух... Хората използват ситуацията с коронавируса, за да направят една дълго отлагана промяна. Повечето са високо образовани, някои имат и прилични финанси и възможности. Искат, така да се каже, рестарт на село."
Чуйте повече в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg