За поредна година бе отбелязан Денят на народните будители – 1 ноември. Какво е отношението ни днес към този празник и какво все още не сме научили от уроците на историческото ни минало? С госта на предаването – доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в гр. Панагюрище – разговорът е и за образа на днешния будител.
Доц. Шопов е роден в Панагюрище. През 1986 г. получава магистърска степен по специалността „История“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Избран е за Учител на годината в хуманитарното направление в конкурса на Синдиката на българските учители през 2004 година.
От 2006 година работи в Исторически музей – Панагюрище, а през 2013 година, след спечелен конкурс, е избран за негов директор. Има издадени няколко книги на историческа тематика. Със своята „Монография на Атанас Шопов“ защитава докторска степен през 2003 г., която по-късно излиза от печат като отделна книга. А през 2010 г. получава научната степен доцент (старши научен сътрудник).
Развитието на Историческия музей в гр. Панагюрище преминава през няколко етапа. През 1906 г. , с цел популяризирането на историческото минало на града и на неговото развитие в областта на културата, възниква идеята да се изгради паметник-монумент. И неговата многофункционалност да позволи обособяването и на музейни зали, за да се стимулира и подпомогне събирането, опазването и експонирането на документи и предмети, отразяващи събития по време на национално-освободителните борби и свързани със съдбата на именити личности и историческото минало на Панагюрище. Замисълът е бил „Паметникът да бъде и театър, който да служи за гражданското и всеобщо възпитание на населението“.
Днешният исторически музей в Панагюрище е създаден на 20 януари 1951 г. и е утвърден с решение на Колегиума на Комитета по култура и изкуство от 27.12.1966 г. Експозициите на музея съдържат многобройни експонати и материали, представящи Панагюрище (XV-XIX век,) участието на видни панагюрци в Априлското въстание 1876 г. както и в освободителните войни. Интересни са и археологическата, и природонаучната сбирки. И разбира се – изящните култови предмети на Панагюрското златно съкровище.
Панагюрското златно съкровище често е във фокуса на обществения интерес както у нас, така и зад граница и сега само припомняме някои факти за него.
На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови случайно откриват сервиз от девет златни съда. За първи те са изложени на показ зад витрините на тогавашната хавлиената фабрика, намираща се в центъра на града.
Счита се, че съкровището е от края на IV или началото на III в. пр. Хр. Изработено е от злато с общо тегло от 6 кг и 164 гр. Колекцията представлява култов сервиз, състоящ се от 9 съда – фиала, амфора и ритони, върху които са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон. Копие на златното съкровище може да се види в залата-трезор на Исторически музей – гр. Панагюрище.
"Писма до… Документален разказ за едно все още неразкрито престъпление" със сценарист и режисьор Николай Поляков ще се играе на сцената на галерия "Прегърни ме" в петък (21 февруари) и на следващия ден в събота (22 февруари) от 19 ч. Такъв е форматът на проекта "Осем театрални етюда", който се реализира с подкрепата на Национален фонд "Култура". В..
Румен Денев представя тази вечер (20 февруари) романа си "Бреговете на Бохемия" в клуб "Писмена", НБКМ. Редакторът на книгата Деян Енев определя книгата като шпионски роман, макар тя да се движи по-скоро формално по правилата на жанра, тъй като историческите събития и герои, свързани с сюжета, са съвсем реални, дори са с истинските си имена, като..
Изложбата "Академията в Княжество и Царство България", с куратор Милена Балчева-Божкова, представя ранната история на Художествената академия, изтъквайки ролята на българските владетели в нея. Тази роля - може би по инерция - дълго оставаше в сянка, затъмнена от приноса на общественици, художници и първи преподаватели в Рисувалното училище. И тях ги..
Kicked a building lately?* ("Архитектурна критика след дигиталната революция") се нарича книгата на доц. д-р арх. Анета Василева, събрала текстове писани за различни издания, включително и за блога на WhATA асоциацията. Заглавието е цитат – така се нарича и книгата на Ада Луис Хъстабъл, една от най-влиятелните архитектурни критички на 20в. В Книгата..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес. Като истинско съкровище на световната литература, книгата завладява със своя поетичен и проникновен разказ, който се отличава с внушителни природни картини и човешки проникновения. Той свети с онзи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg