Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Английски, ама не съвсем

Снимка: Rawpixel

Дотам я докарахме, че без да поназнайваме английски не можем да разберем какво си говорят децата ни. Няма да сме пълноценни читатели и на така наречените „лайфстайл“ издания, което не е особена загуба. Факт е, че думи, съчетания, изрази и дори междуметия от езика на глобално общуващото човечество се вливат непрекъснато в речта ни. Опитът учи, че много от тях също така бързо ще се „оттекат“ и само някои ще се настанят трайно. Въпросът е доколко новите заемки се приспособяват към българската граматика. Това проследява в свои изследвания Божил Христов, гл.ас. в Софийския университет.

Оказва се, че глаголът, дори когато е взет от чуждия език, задължително се сдобива с типичните за нашите глаголи родни и заети представки, наставки и окончания – принтираме, чекираме, постваме, лайкваме, изкрейзваме и т.н. По-иначе стоят нещата със съществителните и прилагателните. Много често те остават неизменяеми, което пък създава и трудности при употребата им.

Прави впечатление и засиленото възприемане на един модел, чужд за езика ни, макар и познат от много по-стари заемки от турски като шкембе чорба, дроб сарма, тюрлюгювеч. Става дума за употребата на английски съществителни и прилагателни като предпоставени определения – спешъл поздрави, фешън джаджи, слим панталони, детокс терапия и т.н. Различното „поведение“ на новите заемки наблюдаваме дори в толкова употребяваните напоследък съчетания като ковид криза и коронавирусна инфекция.



„Игрословица“ – игра със слушателите – какво е „косер и звъна“ (обяснява Димитър Василев, уредник в националния етнографски музей), какво е „аязмо“ и „стопан“ (разказва етнологът проф. Рачко Попов)







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Димитър Желев, Ани Костова, Ивайло Младенов и проф. дн Климент Найденов (от ляво надясно)

Реализация и сбъднати мечти предлага Геолого-географският факултет на СУ

В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването  "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...

публикувано на 12.04.25 в 10:15

Валери Леков – от ромската махала в Кюстендил до програма "Христо Ботев" на БНР

Първи стъпки Аз съм тръгнал от ромската махала на град Кюстендил. Минах през читалището в махалата, минах през училището, което според мен е най-важното нещо в живота на един човек. И всичко това, което правих през годините и като самодеец (аз съм се занимавал с театър и естрадна сатира, снимал съм разни нещица за местната кабелна телевизия), ми..

публикувано на 11.04.25 в 15:25
Стоимен Димитров

Бъдещият лекар Стоимен Димитров: Хипократовата клетва още тежи

Той е на 25, бъдещ лекар, който избира своя път в детска възраст и върви по него уверено, с много вдъхновение и ентусиазъм. Стоимен Димитров завършва специалност "Медицина", в МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна. Бъдещият лекар е избрал за свое професионално призвание ревматологията. Интересите му са в сферите на социалнозначимите ревматични..

публикувано на 10.04.25 в 16:35

Нужна е смелост за истински образователни промени

Пламена Николова, културолог и образователен експерт от фондация "Rise Bulgaria" и Яна Алексиева, изпълнителен директор на асоциация "Родители" коментират в "Какво се случва" идеите за образователни промени, които се появиха в публичното пространство. Сред тях са санкции за родителите, забрана за телефони в училище, оценка за дисциплина и обучение по..

публикувано на 10.04.25 в 12:55

Теодора Крумова: Медиаторите са първопроходците в ромската общност

С активната намеса на граждански организации, училища и действащи медиатори през лятото на 2024 г. професията "Образователна медиация" беше включена в списъка с професии, които ще могат да се усвояват в професионални гимназии и центрове за професионално обучение. За да започне обучението на бъдещите медиатори, до две години трябва да се подготвят и..

публикувано на 10.04.25 в 10:40