Софийската опера поставя за първи път у нас "Електра" от Рихард Щраус. Премиерните спектакли са на 26 и 29 ноември, съобщават от трупата. Идеята за реализацията на тази модернистична творба е на Пламен Карталов. Според него това е поредната изключително сложна творческа задача, пред която се изправя операта. По думите му след тетралогията "Пръстенът на нибелунга", "Тристан и Изолда" и "Парсифал" от Рихард Вагнер, включването на "Електра" към нетрадиционната репертоарна програма показва огромните художествени възможности на Софийската опера.
В солистичния състав са включени само български певци. В главните роли са Лилия Кехайова и Диана Гуглина като Електра, Гергана Русекова, Мариана Цветкова и Йорданка Милкова – Клитемнестра, Даниел Острецов и Емил Павлов като Егист, Веселин Михайлов и Атанас Младенов – в образа на Орест. Диригент на спектакъла е маестро Евън-Алексис Крист, а сценографията е на Свен Йонке. Вокалният стил на Рихард Щраус е нетипичен и това предизвиква една нова, различна изява на солистите и хора. Партитурата е изпъстрена с високи оркестрови трудности, а режисьорският замисъл на Пламен Карталов, както винаги, извайва художествените образи и ги поставя в нови измерения на творческо търсене.
Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал се запознават в навечерието на ХХ век в дома на германския писател Рихард Демел в Берлин. Хофманстал веднага изразява желание да работи с композитора и при следващата им среща в Париж му предлага либрето за балет. "Триумфът на времето" не впечатлява Щраус и той отхвърля предложението. По това време той се радва на славата на известен и търсен диригент в цяла Европа.
През 1903 г. Щраус присъства на премиерата на пиесата "Електра", адаптирана от Хофманстал за театъра на Макс Райнхард в Берлин. Композиторът веднага разбира, че драмата може да послужи за основа на оперно либрето и се свързва с писателя. Двамата поставят началото на изключително плодотворно сътрудничество, което ще продължи 20 години и ще създаде шест опери.
Рихард Щраус се утвърждава като оперен композитор след успеха на "Саломе" през 1905 г. "Електра" е посочена от критиката като изключително новаторско произведение в едно действие, чийто сюжет включва убийство, измама и отмъщение. Електра е обсебена от желанието си да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон. Тя подстрекава брат си Орест да убие виновниците - майка им Клитемнестра и нейния любовник Егист. Накрая, удивена и засрамена от постъпката си, Електра танцува в екстаз, но преди края на танца се свлича мъртва на земята. Световната премиера е на 25 януари 1909 г. в Кралската опера, в Дрезден.
Премиерата на „Електра“ се появява във време на пандемия и редица изпитания на духа. Но това е и доказателство за смелостта на Софийската опера точно в този момент да представи пред своята вярна публика един завладяващ спектакъл, който очертава ясна визия за развитието на театъра в близкото бъдеще.
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg