Като дискриминационни определи Европейската комисия мерките, въведени от българските власти след началото на пандемията от коронаврус, задължавайки търговците на дребно да предлагат български хранителни продукти. ЕК поиска България да премахне това задължение.
Повод за негодувание ли е това, или ситуацията има и друг прочит?
"Още през май, когато тези мерки се приеха, те бяха спорни, но всъщност проблемът е другаде – каза Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители”.
Коя стока наричаме национална?
Вече е доста трудно да се каже кой продукт е български? Повечето продукти в момента са композитни. Вземете един салам – той може да е направен от 100% аржентинско месо, а само да е пакетиран у нас, и предлаган като "български". Грешен е подходът да проправяме път на стоката, по-верният подход и легитимен в ЕС е да се защитават производителите.
Път на производителя, а не на стоката
Грешен е подходът, при който насърчаваме стоката, а не производителите. Политиката на субсидиите е проблематична. Те се разпределят така, че облагодетелства едни сектори за сметка на други.
Мотивацията в цели отрасли спада, особено в животновъдството. В последните години се субсидира зърнопроизводството, за сметка на зеленчукопроизводството и разбира се, пазарът предпочита внос на зеленчуци, поизведени от други държави с по-добро разпределение на субсидиите.
Субсидиите се раздават така, че фаворизират определени производства и действат дестимулиращо на други.
Проблемът идва преди канала за продажба, той не е толкова лош, стига да има какво се предлага, т.е. да е произведено.
Фермерските празари все още са добрият начин производител и потребител да се срещнат и би трябвало да се работи в тази посока", каза още Богомил Николов.
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Стоянка Стайнова, гр. Свети Влас: Наследница съм на малко земеделска земя от моя дядо, но не мога да получа дяла си поради следните пречки: Дядо ми имаше пет деца. Единият от синовете му е емигрирал в Русия преди 85 години, през..
Защо са необходими промени в Семейния кодекс? Съвместно упражняване на родителските права – равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота на детето. Защо е важно за детето? Какви са положителните и дали има отрицателни страни? Споделеното родителство и правата на децата е темата на предаването "Законът и Темида". Йорданка Бекирска –..
В "Мигранти с таланти" днес ви срещаме с Мохамад Шариф Хемат от Кабул, Афганистан. Той идва в България през вече далечната 1982 г. като студент, след като печели стипендия за отличен успех в Кабул. Тук Шариф завършва днешния Технически университет, специалност "Медицинска апаратура и електроника", и работи по специалността около две години след..
В рубриката "Във времето на редактора" се насочваме към една книга, която провокира със своята безкомпромисност и аналитичност – "Криминогенната държава" на Джулио Тремонти. Това е произведение, което далеч надхвърля обикновената политическа критика и се превръща в своеобразен манифест на либералната мисъл, изправена срещу една държава, вкопчена..
До 28 юли трябва да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните..
"Глад 2.0" е изложбата, с която Националният военноисторически музей ще отбележи своята 109-годишнина. Откриването е на 3 юли, а на 4 юли е предвиден..
Лятото носи не само слънце и почивка, но и редица сезонни рискове за здравето. В интервю за Lege Artis, доц. д-р Маргарита Гешева – Бояджиева , началник..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg