„Храни душа, да те слуша. Храненето в София и Софийско“ е изложбата, с която Регионалният исторически музей - София посрещна позакъснялата „Европейска нощ на музеите“. Посетителите се въвеждат с оригинални възстановки в атмосферата на периода от втората половина на ХІХ век до края на Втората световна война. Може да се види кът за приготвянето на храната и мястото за хранене в една селска къща, както и обстановката в кухнята от 30-те – 40-те години на ХХ век – маса, хладилник, кухненски шкаф... Оригинална е подредбата за тържествен обяд на маса за хранене, с порцеланов сервиз от Двореца. Сред другите оригинални експонати може да се видят прибори за хранене от сребро, както и дървени, а също и сервизи от майсенски порцелан. Впечатляват и стъклени съдове с гравирани гербове, както и оригинални менюта от заведения за обществено хранене от онова време.
За по-любопитните посетители се предлагат и оригинални рецепти на ястия, които са били важна част от кулинарните удоволствия на столичани. Експозицията предоставя възможност на всеки да получи представа за традициите и отношението към храната и храненето на населението от София и Софийския регион.
Екипът на „Европейски паралели – за музея, за галерията“ избра да разкаже за изложбата „Храни душа, да те слуша“ на Регионалния исторически музей - София, с която музеят се включи в инициативата „Европейската нощ на музеите“. Гостува – Марияна Маринова, завеждащ отдел „История, етнография и художествени движими културни ценности“. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на Националния политехнически музей, Софийската градска художествена галерия, Държавна агенция „Архиви“.
Идеята да се популяризира дейността на музеите с празник, посветен на тяхната роля и значимост, възниква в Европа през 70-те години, като се организират разнообразни прояви. Първоначално били определени няколко дни през м. май, в които музеите посрещали безплатно своите посетители. тези дни били определени като „Пролетта на музеите“. В Германия, през 1997 година, празникът е наречен „Дългата нощ на музеите“. След години към инициативата се присъединяват и много други европейски държави. А през 2005 година, по предложение на Франция, този своеобразен музеен фестивал официално е определен за общоевропейски и впоследствие за международен, под наименованието „Европейска нощ на музеите“. По това време празникът вече се отбелязва и в България.
Тази година, поради вече известните проблеми с пандемията, „Европейската нощ на музеите“ се отбеляза нетрадиционно на 14 ноември. Независимо от сложната обстановка много музеи в столицата и страната отбелязаха тази инициатива и посрещнаха своите почитатели.
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg