Всички знаем, че има повече легла, отколкото болни в България. Нещата са на местно ниво. Има нужда от персонал и най-вече от повече сестри. Това заяви в "Нашият ден" проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на УМБАЛ "Света Екатерина", на официалния празник на здравното заведение. Как функционира болницата в сегашната ситуация?
"Името избра проф. Чирков, който е създател на тази болница – не знам точно какви са били съображенията му. Може би защото светицата има отношение към страданията на хората и към това как да се помага."
Болницата в сегашната ситуация
"Всички сме на местата си. Хората са уморени, но това е нашето ежедневие, професия, призвание. Няма отлив на медицински специалисти. Отделили сме Covid отделение – 25% от леглата на болницата, има интензивен сектор с 10 легла, има, разбира се, интубирани пациенти. Почти винаги е пълно това отделение. Но същевременно не спираме да работим с пациенти, които не са Covid положителни. За тази цел има разделение на потоците. Отделена е една операционна за Covid положителни пациенти, защото някои от тях се нуждаят от спешни интервенции. По същия начин се процедира и по отношение на кардиологията – една от инвазивните лаборатории е отделена за Covid пациенти."
Призвани
"Радвам се, че работя с хора, за които това не е само начин на изкарване на прехраната, а призвание. Когато приемаме някой на работа, той е наясно с това, че: Тука няма "няма" (винаги трябва да се намери начин се реши проблемът); Няма работно време; Пациентът е на пиедестал и трябва да се отнасят към пациента като към роден баща, майка, брат, сестра..."
Лечението с кръвна плазма
"Каквото и да било лечение винаги има показания и противопоказания, странични действия. Същото е по отношение на плазмата. Винаги когато се вижда, че албуминът или общиат белтък на пациента е нисък, трябва да се приложи човешка плазма. Там, където има показания за прилагене на човешка плазма, богата на антитела спрямо вируса Covid-19, се прилага. Но – когато има показания – не безразборно, защото няма лечебен метод, който да е напълно безвреден. Винаги има странични ефекти."
Правила за добра медицинска практика и правилно лечение
"Не става дума за подчинение на министъра. Има правила за добра медицинска практика. Има алгоритъм, който не го е измислил министърът, но го е разпространил. Това са правилата за добро лечение на Covid-19. Първоначалното лечение е проба-грешка. Въз основа на натрупания опит вече са изкристализирали няколко основни неща. Основно това лечение е симптоматично, защото няма директно досега лекарство, което да е доказало своята специфичност и ефективност спрямо Covid-19."
Ако беше министър на здравеопазването, проф. Генчо Начев
"Няма да се различавам много от това, което министърът и щабът предложиха. Даже, че е същото, което мисля и аз. Може би закъсняхме с тия мерки, които сега се предлагат. Когато прилагахме тези мерки март-април, бяхме страна за похвала в цля Европа. Понеже ги отпуснахме и понеже знаем какво е самосъзнанието на голяма част от българския народ, се стигна дотук. Мисля, че щабът, начело с министъра, си вършат много добре работата. Въпросът е възпитателната задача на всеки един от нас спрямо околните в посока спазване на изискванията, за да се ограничи тази чума."
По-строг контрол
"Всички знаем, че в България има повече легла, отколкото са необходими за близо 7 млн. души (та и по-малко). Всичко опира до организация на местно ниво. Не трябва всичко да опира до министъра, защото има болници, които не са под егидата на министъра. Никой досега не е потърсил сметка на някой кмет за общинската му болница дали оставя пациенти без лечение...
Другият проблем, който не е отсега. По-малко са нуждите от лекари, отколкото от сестри. Не може последните 3-6 месеца да се реши проблемът с липсата на персонал. Това е стратегическа задача – част от националната сигурност на България – за която никой не е мислил досега. Колко са националните дружества по специалности, за които има ясна представа следващите 5 години на каква възраст са техните членове и колко от тях ще излязат в пенсия, колко нови специализанти има... Но трябва да има някой отгоре – дали Лекарски съюз, дали министър, който да организира това нещо."

Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като Христос изгонва бесовете от мъжа и ги праща в свинете, пасящи наблизо, гардинарците, уплашени и огорчени, че са загубили стадото си, молят Спасителя да си иде от тях. Останал при тях, Той щеше да помогне..
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg