"Мерките закъсняха с три седмици", казва социологът Георги Стоилчев, който в началото на месеца заяви, че колкото по-рано затворим училищата, толкова по-бързо ще ги отворим пак и изпита на свой гръб проклятието на пророка, който се оказва прав твърде рано.
"В последните 4 седмици станахме свидетели на напълно безконтролно разпространение на заразата. Щяхме да избегнем тази висока смъртност, ако бяхме взели мерки навреме.
Но има и друго: Министерството на здравеопазването е оставено само да води битката и трябва всички да го подкрепим в усилията му да ограничи заразата и да намалим тази ужасяваща смъртност. 35 учители починаха за 2 месеца, 45 са починалите лекари – това е неописуемо.
Най-критичните точки са заведенията и училищата. Трябва да спрем всички контакти, които могат и да се избегнат, с цел да спасим живот.
Има критична инфраструктура, която няма как да спре да работи – няма как да си представим живота без ток, парно, вода, интернет, медии. Структуроопределящите отрасли трябва да продължат да работят, но всичко друго трябва да спре.
Първият ефект от затварянето може да се усети след 8 дни, но решително намаляване на случаите след 28 дни – два инкубационни периода.
Намаляване на смъртните случаи ще се види чак три седмици след намаляване на заразените и поне месец ще сме свидетели на притеснителна рекордна смърт", гласи мрачната прогноза на Стоилчев.
Преди края на януари не е разумно на отваряме университетите.
Хората, които работят в критичната инфраструктура, трябва да могат да изпращат децата си на училище – лекари, полицаи, както се прави в много европейски страни, но всичко друго трябва да остане затворено.
Най-рано края на януари може да се мисли за отваряне и този път то трябва за стане много плавно, стъпка по стъпка. Защото влизаме и в сезона на гриповете и ще се окажем в невъзможност да управляваме кризата.
Но е важно да проумеем, че не сме във война със страха, а сме във война с риска да не можем да овладеем положението още дълго" – каза Георги Стоилчев, социолог, образователен експерт, част от проекта „Наука в кризата“.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
