Ако през изминалото лято сте били сред рекордния брой туристи, посетили Синеморец и наблюдавали с болезнено чувство красотата на пейзажа, с усещане, че може да е за последно, лошото предчувствие не ви е подвело. Въпреки победата на гражданската общност при обсъждането на ОУП (общия устройствен план) на Царево и постигнатото решение за спиране, строежът на самия скален ръб над морето до Синеморец стигна три етажа.
Новата сграда спира достъпа до скалите и до морето и сякаш това не е достатъчно, има риск да доведе до още подобни строежи, които не само ще се включат към досегашната пречиствателна станция, която няма как да ги поеме, но и ще издигнат плътна стена, приватизираща една от най-красивите природни местности у нас.
"Става въпрос за изграждане на 8 вили и 1 басейн в 4 имота, за които има зелена светлина от РИОСВ Бургас. В другия имот, за който има само ПУП, говорим за 9 вили и 2 басейна. Тоест предвижда се мащабен план, който не е на разположение на обществото и настъпва към реализиране при пълна непозрачност", алармира Борислав Борисов, еколог и активист от инициативата "Да не допуснем Синеморец да се превърне Слънчев бряг“.
"Ние се борим с местните институции, но смятам, че общината тук по-скоро е заложник на мощни хора и интереси в София, каза Николай Найденов, активист и преподавател в УАСГ. Няма как иначе да обясним действията на местната власт, която предприема унищожаване на една от най-красивите местности не само у нас. Няма друго обяснение за подобно самоубийствено безумие.
Освен погазването на законите и на ОУП, чудовищното застрояване би нанесло и други, дългосрочни щети. Това лято в Синеморец имаше рекорден брой туристи, но ако те догодина дойдат и видят стърчащ бетон и ужасно грозни постройки, повече няма да дойдат. Тоест това вреди и на туризма.
Синеморец няма как повече да се разширява, тъй като граничи с природен парк Странджа, а и не е нужно, няма смисъл да се отчуждават околните земеделски земи, тъй като застрояването в самото село е рехаво и е пълно с пустеещи имоти", коментира като урбанист Найденов.
Как оцелява човешкото в завърналата се есен и във водовъртежите на политическото и битово недоволство, работата, предучилищните дни, домашните и социални задължения? В "Нашият ден" търсим едно възможно бъдеще, като се вглеждаме в улиците, сградите, хората и съдбите на България заедно с преподавателя в Медицинския университет на безводния Плевен..
Световният ден на грамотността, който се отбелязва на 8 септември, е утвърден от ЮНЕСКО преди 60 години. Международните инициативи тази година бяха насочени към насърчаване на грамотността в дигиталната епоха. Цифровите технологии са неизменна част от съвременния живот, а писането на клавиатура е по-разпространено от писането с химикалка...
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..
На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..
Сдружение "Приятели на морето" - Бургас е учредено, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. За пореден път водолази от цялата страна се..
В очакване В изгарящата горещина на следобеда, седя под дебелата сянка на дървото, около мен са налягали лудите кучета на лятото, и ние заедно..
За границите на изкуството, за смелостта да бъдеш себе си и за силата на музиката да лекува и провокира – разговор в "Нашият ден" с един артист, който..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg