Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg