Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика. Пред БТА писателят Деян Енев казва за..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..
Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...
Китайският културен център в София подготвя празнична програма в София и страната, с които ще отбележи Китайската лунна нова година. "Пролетният празник" е най-дългоочакваното събитие за китайските общности по целия свят и се отбелязва с пищни тържества и срещи с роднини и приятели. Българските любители на китайската традиционна култура ще..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg