Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института
Скулпторът Марк Бойчев излага свои творби в инициативата "Стъпки във времето – поколения" на галерия "Арте" съвместно с акад. Крум Дамянов. Експозицията повдига въпроса за приемствеността в изкуството. Изложба е награда на Бойчев за скулптура от галерията към Националната изложба конкурс "Млади български художници" 2023. Скулпторът се запознава с..
Творби от последния компактдиск "Зодиак" на Христо Йоцов ще звучат по време на концерта на 13 юни в Софийската градска художествена галерия. В него ще вземат участие струнният квартет "София" със солисти Борислав Йоцов (кларинет), Надежда Йоцова (пиано) и Димитър Карамфилов (контрабас). Проявата е част от програмата на фестивала "Софийски музикални..
Унгарската театрална трупа "Хоризонт" гостува само за една вечер на българска сцена в Дерида денс център, за да представи постановката "Наследството". Театърът среща психологията в тази пиеса, създадена по книгата на Мартин Милър, който разглежда отношенията си със своята майка – световноизвестната психоаналитичка Алис Милър. Унгарският културен..
Жан дьо Лафонтен е най-великият баснописец след Езоп. Роден е през 1625 година в областта Шампан във Франция, където баща му служи като лесничей. През целия си живот Лафонтен е покровителстван от богати меценати. Автор е на многобройни литературни произведения и бил член на Френската академия. Безсмъртна слава му донасят неговите басни...
За полските автори и илюстратори на издания за деца и юноши и какво четат децата в Полша – разказват Албена Варсано и Ненко Генов. Албена Варсано е полонистка, която изследва изграждането на екологично съзнание в детската литература и работата с деца. Ненко Генов е автор и преводач на детска литература и комикси, който живее и преподава в..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В съвременната дигитална среда хаосът е оръжие. Информационен шум, фалшиви профили, координирани кампании, страх и манипулация – всичко това не е просто..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg