4
Независимо от сложната обстановка, предизвикана от епидемията на Covid-19, и тази година интересът към Европейската нощ на учените е голям. Мотото на инициативата е FRESHER или в превод от английски език „Открий, изследвай навсякъде, сподели и почувствай“.
Идеята да се организират поредица прояви в повече от 300 градове по света е да се популяризира науката и нейните успехи. Тази година общественото внимание е насочено към темата за бъдещето и опазването на растителния свят, обявена за тема на 2020 г. от ООН. Целта е да се научи повече за ролята на растенията и тяхното значение за здравето на хората, както и за икономиката и за много други сфери на човешката дейност.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките също се включва в Европейската нощ на учените. За по-интересните прояви в предаването „Европейски паралели – за музея, за галерията“ разказа доц. д-р Петко Христов.
Петко Христов е доцент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. През последните две десетилетия научните му интереси са фокусирани върху изследване на трудовите миграции на Балканите, отношенията с диаспората, конструирането на социалните мрежи при транс-граничните мигранти, семейството и родството, политическата антропология. Автор е на монографията „Общности и празници. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век“ (София: Етнографски институт с музей), получила Специалната награда на високи научни постижения в хуманитарната област в Конкурса на Съюза на учените в България през 2007. Съставител е на сборниците „Migration and Identity: Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans“ Sofia: Paradigma, 2012, и „Balkan Migration Culture: historical and contemporary cases form Bulgaria and Macedonia“, Sofia: Ethnographic Institute with Museum, 2010, както и съ-съставител на: „Kurban in the Balkans“, Belgrade: Institute for Balkan Studies, 2007 (в съавторство с Biljana Sikimić), „Labour Migrations in the Balkans“, München-Berlin: Verlag Otto Sagner, 2012 (в съавторство с Biljana Sikimić and Biljana Golubović) и „Contextualizing Changes: Migration, Shifting Borders and New Identities in Eastern Europe“, Sofia: Paradigma, 2015 (в съавторство с Anelia Kassabova, Evgenia Troeva and Dagnoslaw Demski). Публикувал е над 150 статии в редица национални и международни списания и колективни монографии в реномирани научни издателства.
Повече информация за проявите на ИЕФЕМ може да намерите на интернет страницата на института

Документалният филм "Сизифовци. Свидетелства за една легенда" на режисьора Владимир Люцканов, оператор Веселин Христов, музика Кирил Дончев, беше показан за първи път в кино "Одеон". Тогава Антоанета Бачурова, сценарист на филма, каза: "Работили сме за кауза. Знаете, че за кауза се работи с приятели. Много е хубаво, че ни обединява интересът към..
Странният и парадоксален свят на Роалд Дал оживява в Литературния салон на редакция "Хумор и сатира". Този път в "Академия комика" четем един от известните "Разкази с неочакван край". Прекрасните актьори - Емил Емилов, Мария Йорданова, Иван Петрушинов и Добриела Попова се превъплътяват в ярките персонажи, за да усетим целия колорит на ситуацията...
Още за сборника с разкази "Винилови души" през 2020 година Марин Бодаков пише: " Разказите на Цветозар Цаков ни обещават много причудливости. Техните герои и антигерои дешифрират кодовете на реалността. Цветозар им подсказва как да закачат и разкачат времена, пространства. Как смисълът да се разсмее". "Цветозар Цаков е диригент на сънища, абсурди и..
"Eтюди от жълтата къща" (превод Светла Кьосева, оформление Кирил Наги) се нарича дебютният роман на Кирил Наги, в който четем истории от България и Унгария преди падането на Стената. Младият автор пише за себе си следното: "Роден съм през 92-ра, в Будапеща, където и израснах. Баща ми е унгарец, майка ми българка, и макар до голяма степен да не..
Изложбата на известния художник Велико Маринчевски съдържа творби, създадени през последните две години в ателиетата на международната графична база Гуанлан в Китай. Тя е продължение на сътрудничеството му с галерия "Ракурси", където той от години показва своите работи, завръщайки се в България. Ето как Велико Маринчевски представя творбите си този..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския..
Соня Ковачева – утвърдено име в българското артпространство, сега представя самостоятелната изложба "По пътя си..." в галерия "Аросита". Експозицията..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg