Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни изследвания - София (ФХСИ) "политическата машина на сайтовете гъби умря" и какво представлява "комерсиална машина", както и актуалната политическа ситуация в страната – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов, преподавател в НБУ, председател на ФХСИ - София.
Говорителите
"Основно политическа партия "Възраждане", донякъде от президента Радев, от БСП след падането на Нинова, но все пак я има. Появява се един националсуверенистки популизъм, който почти не споменава Русия и който има своите проявления в "Меч", във "Величие", от партиите, които са представени в парламента, в ИТН също така. Който казва не, няма да допуснем Брюксел, НАТО да ни се бърка, ние ще сме суверенни и сами юнаци на коня, но не споменават Русия и ви дават за пример Тръмп и Орбан обикновено. Може би най-радикален, ние затова сме го взели, като говорител в това отношение, е Кристиян Шкварек, като публичен оратор, който повтаря руските националпопулистки клишета.
Костадинов в НС и сравнението – присъединяването към Евросъюза – с нацистка Германия
"Това е поредната грозна манипулация на фактите. Не можеш присъединяването към Военен съюз да го оприличаваш на присъединяването към Паричен съюз. Тя много прилича на тази в Русия – когато тя нападна Украйна и каза, че ще ходи да ги освобождава от някакви нацисти. Костадинов и "Възраждане" се радикализират точно по путински образец. Освен това станаха много играчите. Влезнаха "Величие" и "Меч", Радев и турбопопулизмът в България в момента. Костадинов е изправен срещу това да радикализира дискурса и да втвърди директното проруското ядро в България, за да си пази своята политическа позиция. И това, че са неонацисти хората, които подкрепят еврото или водят България към еврозоната, това е директно руският речник."
Вменяването на страхове и медиите
"В България информацията за влизането в еврозоната изключително много закъсня. Тя започна едва откак Радев анонсира референдум, едва оттогава правителството и съответно държавните структури започнаха реална кампания, медийна кампания за ограмотяване на населението.
Преди беше пълно мълчание от страна на държавните институции, проевропейските партии и политици, и гласът беше взет именно от популистите, а те действително натрупаха известен скепсис в населението, което не знаеше какво да мисли.
Според мен, използвайки "страх", журналисти и политици се опитват да се справят по по-мек начин с негативните нагласи. Наричайки негативните нагласи несъпротиви срещу еврото, а "страхове и притеснения" на хората. Това е един начин да не бъдат обидени хората, които не симпатизират на приемането ни в еврозоната.
Проф. Нели Огнянова: "Не знам защо журналистиката налага тезата за страховете. Създава се устойчива асоциация за еврострахове."
"Медиите късно се събудиха да говорят за еврото. Истината е, че в момента говоренето им е по-скоро позитивно. В същото време изчакаха да видят накъде ще задуха вятърът. Не знаеха сега новото начало, колко е ново и накъде, и в каква посока ще тръгне. Едно от така учудващите неща за България е, че ние не знаем нашата родна олигархия кога ще бъде действително проевропейска и кога може да се откаже от този път. Като че ли обаче по отношение на еврото има доста сериозен консенсус между работодатели, синдикати и всякакви актьори. А сред тях има и такива, които са директно проруски настроени, особено работодатели, свързани с енергиетиката."
Как антидемократичната пропаганда промени България
"Това, в което успя антидемократичната пропаганда, е да направи хората по-малко решителни в техния европейски избор. Тя не преобърна геополитическите нагласи, но създаде едно чувство за – я да си траем, да сме неутрални, я да не вземаме страна...
Както показва сегашната кампания за еврото, дори минимална стратегия за комуникация с обществото от страна на държавата, публичните институции, на парламента или на проевропейските партии – автоматично нещата си идват на мястото. Достатъчно е трите големи национални телевизии и националните радиа да заговорят по една тема системно – и веднага заглъхват страховете.
Би трябвало да използваме този момент на постижение, което прави българската страна, стъпвайки и в еврозоната, за да си стабилизираме институцията чрез бяла пропаганда на либералната демокрация и на нейните институции и ценности.
"Продължаваме промяната" и вотът на недоверие за правителството
"Аз смятам, че е грешка, защото се избързва с искането на вот на недоверие, вместо вотът на недоверие да бъде направен убедителен за цялото общество. Те няма какво да предложат сега.
Истинският провал на правителството сега е как с "въздържал се" създалото се управляващото мнозинство успя да блокира създаването на комисия в Народното събрание по разследването на АКФ за "аферата "Ковачки". Направиха го без никакъв дебат, отказвайки да кажат една дума по темата. И опитите да бъде оставена в сянка сенчестата икономика е онова, върху което реформаторите в България и действително демократично мислещите хора трябва да се концентрират. И когато достатъчно много и сериозни факти могат да бъдат представени на публиката, тогава правителството ще падне, ако не се справя с това."
За това как се промени "политическата машина" от сайтове-гъби, чуйте в звуковия файл.
Снимка – БТАВъпросът как евентуалното влизане на България в еврозоната ще се отрази на пазара на недвижими имоти вълнува мнозина – както собственици, така и купувачи и инвеститори. В ефира на предаването "Нашият ден" по темата мнения изказаха двама специалисти – Иван Велков, председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация и Фондация..
Днес в Пловдивската народна библиотека "Иван Вазов" ще връчи традиционните си годишни награди "Читател на годината от 5 до 105" на най-активните си посетители в рамките на Международния литературен фестивал "Пловдив чете 2025". Наградите се присъждат в три възрастови категории: до 5 години, от 5 до 15 години и от 15 до 105 години. Събитието започва..
Днес, в 18:30 ч., в уютната атмосфера на Greenwich Book Center в София ще се състои премиерата на книгата " Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация" . Това е вълнуващо събитие, което обещава да бъде повече от литературна премиера – то е покана към читателите да преосмислят ролята на човека в новата реалност, в която изкуственият интелект и..
За хибридните, граждански, технологични, расови и климатични кризи, както и за всекидневието, когато войната (не) е някъде другаде – разговор в "Нашият ден" с Жана Цонева , председател на сдружение "Колектив за обществени интервенции" и учен от Института по социология и философия при БАН. Цонева, която гостува в предаването след тридневния..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група български участници. Сред тях е и Димитрина Кюркчиева, която разказа за напрегнатата обстановка, в която са се оказали. Изостря се военният конфликт между Израел и Иран В ефира на предаване тя..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg