„Мазето“, което крие демони, жертви и едно предупреждение за любов

Любовта е поредното чувство, с което трябва да се внимава. Разбира мъжът без име, докато превръща една от всички жени, които среща по пътя си, в своя жертва.

Жертва на обичта му към друга жена, която толкова силно се опитва да предпази от самия себе си, че накрая стига до момента, в който губи контрол над несъзнателното, диктуващо правилата в живота му. Или над „Мазето“ си – мястото, където прилежно колекционира красавици и съхранява злите си духове.

В „Мазето“ безименният храни Звяра, а авторът Благой Д. Иванов изследва човешките демони, като чисто и просто ги хиперболизира. Както правят истинските психотрилъри. Кинокритикът и писател се обръща към този жанр в дебютния си роман. Той е естественото продължение на трилогията му от сборници – публициcтичният „Добрите, лошите и грозните“, жaнрoвият „Трaнcфoрмaции“ и кoмикcoвият „Ceдeм грaдcки гряхa“, кoйтo cъздaвa зaeднo c худoжникa Пeтър Cтaнимирoв.

„Смятам, че психотрилърът е един от жанровете, в които най-лесно можем да се отъждествим – било то с убиеца или с жертвата“, каза в „Артефир“ Благой Иванов. Той е на мнение, че „жанрът е толкова силен по принцип, защото той анализира човешката природа и се опитва да покаже различните ъгли на човешкото екстремно състояние“.

Рoмaнтичният му пcихoтрилър навлиза дълбоко в пaтoлoгията на човека и прави диceкция нa интимнитe му взaимooтнoшeния. В историята, която авторът описва, се крие обаче и жадуваният елемент на спасението.

„Когато четем мрачни истории, всъщност ние се опитваме по някакъв начин да се отърсим от собствения мрак. Аз смятам, че такъв тип изкуство, независимо дали е под формата на литература, на телевизия, на театър, няма значение какво е, такъв тип изкуство ти помага да се справиш с тея неща. То по-скоро е някаква форма на любимата ми поговорка „клин клин избива“, а не е катализатор на тея неща. Не е нещо, което ги фокусира и ги засилва. И според мен четенето на „Мазето“ точно такъв тип терапевтична функция би трябвало да има. При мен имаше, докато я пишех и се надявам да има такъв и при хората, които ще я прочетат“, добави още кинокритикът.

За да създаде „Мазето“, той се опира на реалността, особено що се отнася до женските образи в романа, но и на не един литературен и кинообразец.

Конкретните примери, както и повече за това защо трябва да внимаваме с любовта – чуйте в звуковия файл.