Конвенцията за правата на детето и българската политическа криза

С приемането на Конвенцията за правата на детето на Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 година човечеството получава първия юридически обвързващ международен документ, който утвърждава човешките права на всички деца. Република България ратифицира Конвенцията през 1991 година и така тя става част от вътрешното право на страната.

„Има сериозно отстъпление от грижите на държавата за децата“, твърди и преди пандемията Мариана Писарска, директор „Политики за децата“ в Националната мрежа за децата. В „Бележник 2020“ на организацията страната ни получи тройка за грижата за своите децата. Ежегодният доклад и оценката се основават на анализа на дейността на държавните институции и политиките за децата. В продължение на девет години от оценяването българските политици и чиновници показват все по-ниска успеваемост – с тенденция до достигане на слаб 2.

В условията на криза, пандемия и дистанционно обучение и за най-малките ученици Писарска алармира за изострени прояви на нарушаване на правата на децата, вследствие на десетилетна липса на визия и политики от страна на властите. Експертът отчита опасна близост до нарушение и на Конвенцията за правата на детето в контекста на някои казуси със затруднен достъп до детско здравеопазване.

Как живеят в условията на криза и пандемия уязвими групи от населението, вкл. и деца, които за пореден път остават извън борда на правителствените мерки за подкрепа в страна-член на ЕС? Какво предстои за българските деца след подобно натрупване на негативи и неясни политически решения – чуйте още в звуковия файл.