Казват, че вълшебните приказки отразяват ритуала на порастването, при който малките герои преминават през различни изпитания, за да влязат в света на възрастните и да придобият определени знания и умения. Пример за това е българската народна приказка „Тримата братя и златната ябълка“, записана и развита от сладкодумните Елин Пелин, Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Вълшебствата в нея се помнят дълго, а децата научават, че с добро сърце, кураж и съобразителност човек може да се справи с всичко в живота.
Точно тази поучителна приказка разказа Мира Котева на децата, настанени в социални институции. От близо седмица тя им чете приказки онлайн. Прави го в подкрепа на кампанията „Стипендията“ на фондация „Подарете книга“, която събира средства за стимулиране и развитие на детското образование. И ще продължи да го прави още три седмици – всяка сряда, петък и неделя.
Приказките Мира подбира сама. Те са разнообразни и целят да представят богатството на литературата.
„Отдавна ми се искаше да направя нещо подобно, с което да помогна, и специално се насочих към приказките, тъй като аз съм голям почитател на приказки. Още от дете четях страшно много и сега като възрастна също продължавам да чета приказки. Според мен те са наистина едно вълшебно пространство, което ни завежда навсякъде в мечтите ни. Наистина мисля, че приказките са много важни за развитието на въображението на всеки един човек и заради това реших да се насоча към тях. Като идеята беше да са онлайн, за да могат да достигнат до колкото се може повече хора. И деца, и възрастни. И, разбира се, до децата, за които са направени, които са тези в социалните институции“, сподели във „Време и половина“ Мира Котева.
Заради проекта „Приказки с Мира“, който тя създава, „Време и половина“ реши да разкаже самата приказка на актрисата, чиято история също крие вълшебства.
Мира е родена в Благоевград, където завършва Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Следва актьорско майсторство в Киноцентър „Ню Бояна“, а след това и „Театър и пърформанс“ в университета на Хъл в Северна Англия. Оттам поема към Лондони групата от артисти, наречена „Да направим сцена“, в която актьори, режисьори, сценаристи и оператори от цял свят създават къси експериментални филми. Точно там Мира Котева има близка среща с най-голямата си страст – киното. Там разбира и че единствено на снимачната площадка се чувства у дома.
Тя се снима в различни по жанр чуждестранни филми и реклами. Участва в театрални постановки и фестивали, пише дори статии за изкуство. През 2018 година печели наградата „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия за ролята си в трилъра „Имало едно време на Хелоуин“. Същата роля – на жена, жертва на домашно насилие – тази година ѝ донесе и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино „Seoul Webfest“ в Южна Корея. 2020 е годината, в която Мира засне и първия си късометражен филм по собствен сценарий – „Крачка назад“. Филмът, който е в етап на постпродукция и е дело на не едно въображение, е вдъхновен от реалността, която заобикаля актрисата, и най-вече от нейните търсения. Те са насочени към щастието, за което всеки мечтае.
„Мисля, че щастието постоянно е с нас и всъщност може би и покрай приказките това си мислех, че то не се намира, а то съществува и просто трябва да му се радваме, да го оценяваме на момента. Тоест, ако живеем в момента, значи щастието трябва да е тук. А когато търсим, може би е трудно да го открием. Но според мен човек, за да може да се развива, винаги трябва да търси и да продължава да търси и себе си, и път към мечтите си“, добави още актрисата.
Мира Котева продължава по пътя на личностно усъвършенстване. Затова смята следващите ѝ проекти да засягат темите за себеразвитието и времеусещането.
Във „Време и половина“ тя разказа и още, но за да чуете какво точно – пуснете звуковия файл.
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни вечер и Коледа през годините. Бъдни вечер и Коледа в Архивния фонд на БНР Архивите на Българското национално радио пазят духа на празниците, а ние се потопихме в тях, за да усетим..
Предвкусваме празниците с Архивния фонд на БНР, който ни отвежда в различни краища на България, за да разберем как българите са посрещали Бъдни вечер и Коледа през годините. Народната певица Кремена Станчева разказва за коледните традиции в Шопския край през 2009 година. В неизвестна година от ХХ в. Златка Дойнова говори за посрещането на..
В навечерието на Коледа и Бъдни вечер в "Нашият ден" о. Адриан – магер от Гигинския манастир разкрива рецептата за истинския боб по манастирски. Отец Адриан обръща внимание, че на Рождество в манастира е строг пост, защото такава е християнската традиция . Нечетният брой ястия на рождественската трапеза, който ние спазваме, е по-скоро..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и трилъра "Код: Лондон". Наричаха го "младия Робърт Де Ниро" и "българската ни следа в Лондон" и винаги се споменаваше, че след 10-ия си златен медал от републиканския шампионат по плуване в България и..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който сме част в момента, е много хубаво да си припомняме думите, които наистина имат значение. Въобще е..
Безспорно – една от основните задачи на съвременното изкуство е да реагира на актуалните социални и политически проблеми на деня. Но задълбоченото..
В епизод 569 "Трамвай по желание" сглобява пълната картина на творческо-житейския тандем Дарина Янева - Андрей Янев. В разгара на лятото радиозрителите..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg