Какво се случи и какво не се случи през безпрецедентната 2020-а? Имаме ли ориентири как да се измъкнем от кризата и съумяхме ли да усилим защитната мрежа, която да ни задържи било в личен, било в обществен план.
"Нашият ден" прави опит за обзор на годината с Екатерина Маркова, социолог от Института по философия и социология на БАН, и с Милена Якимова, социолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет.
"Кризата с пандемията не промени обществото. Значителните промени изискват повече време, смята Екатерина Маркова. Тази безпрецедентна криза, като всяка друга, извади на показ всичко, най-доброто и най-лошото. Ще дам пример със семейната криза – когато всички бяхме вкъщи, затварянето ни накара да се сближим, прекарвайки много време заедно. При други семейства обаче затвърди агресията, отчуждаването.
Едно е сигурно: Няма да се справим поединично, страхът не е работеща стратегия. Нужни са съвместни действия, а противопоставянето е много остро, защото кризата е остра. Има голям дебат дали демократичният моде е показал слабости и ще претърпи промяна", каза Екатерина Маркова.
"Да, "емпатия" стана ключова дума, но нека говорим и за солидарност – допълва Милена Якимова. Солидарността предполага институции. В българия има дефицит на солидарност.
Дебатите над състоянието на обществената тъкан са отпреди 2020 и единственото съгласие е, че не живеем в почтено общество. На професионален език почтено общество е това, в което институциите пречат на произвола на силния върху слабия. Трябва да възстановим контрола си върху институциите. Имаме да задаваме въпроси: къде са ваксинационните центрове, например."
Пресечна точка в двата разговора е, че не бива да спираме да се питаме: "Какво мога а направя аз? – това ще ни лекува от собствените ни тревожности, може да звучи лексиконно, но е онова, което можем да направим като всекидневни хора."
"Има блага – като свободата, образованието, емпатията, които колкото повече изразходваш, толкова повече увеличаваш" – внася лъч оптимизъм Милена Якимова.
Пловдивска област продължава да заема водещо място по брой аборти сред младежи до 19 години – статистика, която поражда сериозни въпроси за липсата на информираност, профилактика и навици, свързани със сексуалното здраве. В същото време се задълбочава и друг процес – отлагането на родителството към все по-късна възраст. За тези две тенденции говори..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените преждевременно, коментира в Lege Artis проф. Христо Мумджиев , председател на Българската асоциация по неонатология. Около 10 % от бебетата у нас се раждат недоносени, като се има предвид, че..
Тормозът на работното място представлява поведение, което накърнява достойнството на служителите и може да се прояви във физически, вербални или психически форми. Това подчерта в ефира на Lege Artis Елка Божова , председател на Комисията за защита от дискриминация. По думите ѝ, подаването на "жалби и сигнали" , както и препращането им от други..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото заболяване от организатора, доц. Анна Валериева от Клиника по алергология, УМБАЛ "Александровска" и проф. Анастасиос Герменис – участник във форума. Наследственият ангиоедем, наричан още дефицит на С1..
Фондация "Силата на мечтите" съществува едва от шест месеца, но вече ясно заявява своята мисия – да подкрепи младежите, които навършват пълнолетие и напускат институциите , често неподготвени за самостоятелен живот. В ефира на "Нашият ден" създателката ѝ Ралица Евтимова разказа за проблемите, с които се сблъскват тези млади хора, и за мотивацията..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
