Кризата с вируса през 2020-а открои структурни проблеми в много области на живота у нас, сред които се оказа и съвременното изкуство. Като част от културата през десетилетията на прехода, и то беше постоянно в позиция на изчакване – с оправданието, че пари няма, че други области са по-важни за обществото и са с предимство...
И така развитието на съвременното изкуство се оказа движено основно от малки неправителствени организации – с техните ограничени средства и възможности. Във времето те все пак изградиха българската артсцена като част от международната, получавайки в отделни случаи подкрепа от общините по места. Държавата обаче – представлявана от Министерството на културата, оставаше сякаш встрани от този процес.
Първата забележима нейна подкрепа за съвременното българско изкуство бе финансирането и организирането на националното участие във Венецианското биенале през 2019-а. И докато опасенията бяха, че това ще бъде единичен епизод без продължение в бъдещето, първият локдаун през 2020 заради пандемията и примерът на други страни в подкрепата за културата – като много важен и силно засегнат сектор – даде тласък на такива инициативи и у нас.
За програмите на МК в подкрепа на съвременното изкуство разказва Владия Михайлова в „Музей в ефира“.
На улица "Мадона ди Кампильо" в аристократичния квартал в Рим, там, където някога се е помещавала Българската академия за изкуство и култура, днес ни посреща домът, който съхранява спомени, озарен от очакването за музика. Това всъщност е Българският културен институт – наследството на световноизвестния ни оперен певец Борис Христов, което все още..
В рамките на "Синелибри" за първи път на 26 октомври от 19 часа в РЦСИ "Топлоцентрала" ще видим филма на Деляна Манева по разказа на Алек Попов "Пътят на охлюва". Сценарият е работен дълго от двамата. В ролите са Михаил Билалов, Касиел Ноа Ашер, Мартина Апостолова и Дона Вълова. Филмът е късометражен. Ето и анотацията му: "Гергьовден. Войната в..
На 23 октомври 2025 година в Музея на хумора и сатирата в Габрово се откри изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника и карикатурист Борис Димовски. Защо в Габрово? Защото художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се нарича музеят) – "изографисал" е в стила на габровския..
Световете на културния антрополог, художничка и писателка Достена Лаверн са магични и свързват богоизбраните с богове, митични създания и хора, които одухотворяват материята. Зрителите наричат платната ѝ живи, а критиците обясняват феномена с това, че те са пространства, в които светлината се въплъщава в живописна структура, вдъхновена от пейзажите..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Експозицията включва 233 произведения с акцент върху габровските шеги и подчертава приноса на Димовски за основаването и развитието на музея. Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
