Кризата с вируса през 2020-а открои структурни проблеми в много области на живота у нас, сред които се оказа и съвременното изкуство. Като част от културата през десетилетията на прехода, и то беше постоянно в позиция на изчакване – с оправданието, че пари няма, че други области са по-важни за обществото и са с предимство...
И така развитието на съвременното изкуство се оказа движено основно от малки неправителствени организации – с техните ограничени средства и възможности. Във времето те все пак изградиха българската артсцена като част от международната, получавайки в отделни случаи подкрепа от общините по места. Държавата обаче – представлявана от Министерството на културата, оставаше сякаш встрани от този процес.
Първата забележима нейна подкрепа за съвременното българско изкуство бе финансирането и организирането на националното участие във Венецианското биенале през 2019-а. И докато опасенията бяха, че това ще бъде единичен епизод без продължение в бъдещето, първият локдаун през 2020 заради пандемията и примерът на други страни в подкрепата за културата – като много важен и силно засегнат сектор – даде тласък на такива инициативи и у нас.
За програмите на МК в подкрепа на съвременното изкуство разказва Владия Михайлова в „Музей в ефира“.
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Култура на протеста коментираме в "Terra Култура" заедно с политолога и изследовател Ивайло Динев , който се включва в предаването директно от Берлин. Съвсем скоро по време на Международната конференция за синдикатите и социалните движения във Флоренция Динев представи сравнителен анализ на протести на работници в Белгия, България, Италия,..
Актрисата Мария Панайотова от "Театър Нокс" представя в "Нашият ден" последното премиерно заглавие на независимото културно сдружение – п редставлението "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви". Времето и мястото на премиерите е 6 и 10 юни от 19 ч. в Националния студентски дом. "Театър Нокс", по думите на Панайотова, е общност от хора,..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
