Искам бъдещето на радиотеатъра да не е заключено само в ефирното линейно излъчване

Истории в ефира: Месец на програма “Христо Ботев” в “Нашият ден” – разговор с радиодраматурга Теодор Иванов за онова, което е най-важно да оцелее в душите.

Теодор Иванов е човек, който мисли много, понякога не успява да излезе от мисленето, за да го превърне в действие бързо. Но когато успее, резултатът не е просто някакъв. Може би така се раждат онези наистина добри неща, които после остават в историята на радиото... Свири на барабани тежък метъл... сред софийския ъндърграунд.

"Много ми се ще бъдещето на радиотеатъра да не е заключено само в ефирното FM линейно излъчване. Работим по този въпрос с екип "Драматургични форми" по проект, който се надявам да бъде задвижен в най-скоро време, за демократизиране на съдържанието на драматургичния фонд на радиото – за достъп през интернет, за онлайн платформа, която да може On Demand да предоставя нашата продукция. Смятам, че това е пътят ни напред.

Всяка работа трябва да бъде обмислена не просто от друг ъгъл, а триизмерно, четириизмерно. Обаче през годините – дали е въпрос на опит, или е въпрос на навик – си мисля, че понякога бързата работа става по-добре от твърде обмислената... Може би ранните години са това време за лутане, по-късните са това време за действие. 

Темпорално погледнато, времето ми в радиото изобщо не е малко – повече от 10 години. Само че това е само едната част на времето. Другата част на времето е онази, която е свързана не само с опит, но и със собствено търсене. Онова нещо, което сам искаш ти да бъдеш, представен през нещата, които правиш. И в този смисъл не съм сигурен, че това време е синхронизирано с онова темпорално време. Отговорът за дългото време е различен от отговора за качественото време или поне не съвпада изцяло. Смятам, че имам още много неща да уча.

Адски важно е да можеш да погледнеш отвъд или от друга гледна точка на това, което правиш. Каквато и да е креативна работа помага на всяка друга креативна работа."

Чуйте повече в звуковия файл.