Двете национални програма на БНР отбелязват своя 50-годишен юбилей. Празникът ще продължи с поредица предавания, които разкриват магията на радиото, подкастът „Радиото помни“ предлага звукови картини, събирани пет десетилетия, а двете дигитални фотоизложби „50 години в 50 кадъра " проследяват живота на програмите. От 4 януари всички национални и регионални информационни емисии на БНР започват с нови, обединяващи сигнали.
В „Мрежата“ разговор за всичко това, а и не само, с програмния директор на Българското националното радио Поля Станчева и с журналиста Еди Емирян.
Да гарантираме устойчиво развитие
Поля Станчева: "Огромната медийна фрагментация, раздробеността на медийното потребление ни поставя като обществена медия в едни нови условия, в които трябва да се борим за нашата аудитория. Ние трябва да предложим на нашия слушател това, което иска да чуе, там където иска да го чуе, и тогава, когато иска да го чуе. Имаме сериозната задача да привлечем младежката аудитория с подходящо съдържание, но и на платформи, които те използват, защото ако ние не останем релевантни на младата аудитория, то няма как да си гарантираме устойчиво развитие и следващото поколение просто ще бъде загубено за нас."
Гласът на Радиото
Еди Емирян: "Гласът на Радиото се е променил, разбира се. И ако преди 50 години „Хоризонт“ даде старт на нова форма на общуване с аудиторията, на един по-пряк контакт с нея, то днес публиката слуша различно. Днес живеем по-бързо и днес чуваме по друг начин радиото, но неговият сигнал както и тогава, така и сега, трябва да достигне до слушателя, изпълнен със съответното съдържание. И по това трябва да се работи."
Поля Станчева: "Съдържанието, което специално програма „Христо Ботев“ предлага, е изключително високо стойностно. То е уникално. Всъщност и двете програми изпълняват мисията на БНР, която трябва да информира, да образова, да забавлява.
В годината, която премина под знака на Covid, медийни анализи показват, че обществените медии създадоха една по-добра и по-защитена реалност, в която аудиторията потърси и намери убежище. Там тя се приюти и скри от пандемията."
Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
