Роднина на дъжда
Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани,
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда
и слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина –
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина.
Аз също искам да летя,
а все на дребно се пилея –
между небето и пръстта,
загледан в делника живея.
Нагазвам в меката трева,
ръце размахвам сред простора…
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
стихове: Георги Константинов, музика: Момчил Колев
изпълнение: Добрин Досев
Песента е създадена през 2020 година и е част от проекта „Пеещи артисти“, с автор и продуцент Игор Марковски.
Като събирателна песен в срещата звучи „Те не могат да ми го отнемат“ – това е и основна фраза в мелодията They Can’t Take That Away From Me. Чуваме я с аранжимент на Дейвид Пак, направен 50 години след като песента се появява на света, през 1937-а. Автори са Джордж и Айра Гершуин. „Те не могат да ми го отнемат“ е лайтмотив в последния филм, в който Фред Астър и Джинджър Роджърс участват заедно и играят семейна двойка. В песенния текст Линда (героинята на Дж. Роджърс) казва на Фред Астър нещата, които ще ѝ липсват: „начинът, по който носиш шапката си, начинът, по който пийваш /сръбваш!/ чай“, „начинът, по който държиш ножа си, начинът, по който танцувахме до три сутринта“, „начинът, по който промени живота ми“. И след всеки ред следва фразата: „Не, не! Те не могат да ми го отнемат“, с други думи: никой не може да ми отнеме всичко това. Песен за спомена, за смесени тъга и радост. Или както Сенека е изрекъл: „Радостите и тъгите са гвоздеи, които скърпват душата с тялото“. Струва си понякога да го припомним.
На вашето внимание – и изпълнения на Андреас Алеман, Найна Кунду и Скот Кинси, Брус Хорнсби, „Ролингстоунс“, Кросби, Стилс енд
