„Всяка жена прави сама своите носии, престилки, черги и прочее. И естествено, за да се хареса на хорото, тя трябва да се отличава от другата. И затова са толкова различни нашите носии, защото те не трябва да се повтарят. Всяка мома трябва да изглежда по-добра от другата, като се хване на хорото, за да я харесат момците. Затова не само всяко село се отличава от съседното село по това какви носии прави, но и всяка къща е различна от съседната къща“, споделя художничката Надежда Кутева, дъщеря на известния композитор и диригент Филип Кутев. За нея традициите около българския народен костюм крият една съвършена естетика, която се усъвършенства през вековете.
Летен концерт на хора на ансамбъл „Филип Кутев“ в двора на Националната галерия, в който всички певици са били облечени в различни и наситени с цветове, орнаметники и символи носии, провокира желание за запознанството с българския народен костюм. За едно вглеждане в творчеството на редица живописци, включени в експозицията на Националната галерия в „Квадрат 500“, в което централна тема е традиционният ни бит. Художници като Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов, Никола Образописов, Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев и Димитър Казаков - Нерон.
„Това, което рисуват тези български художници в този период, то не е някаква специална насоченост към етнографията, те просто рисуват бита, защото до средата на 50-те години бит, етнография, фолклор – това просто е едно цяло, животът е едно цяло“, допълва още Надежда Кутева. След разговора, посветен на мястото на българския национален костюм в емблематичните живописни творби, които можем да открием в колекцията на Националната галерия, тя разказа за картините-уроци по етнография и в ефира на „Време и половина“.
„Те могат да служат като урок по етнография. Специално това, което рисува Мърквичка с тази съвършена, реалистична негова школа. И не само това, той бива наречен от тогава вече зараждащата се критика „чех по рождение, българин по мисли, стремежи и идеали“. Тоест, той влага не само своята виртуозност и умението си да рисува, но той влага и нещо, като че ли е по-българин от българите в това, което рисува“, твърди художничката.
За дълбоката символика, която можем да открием в традиционните български народни носии, за развитието и обогатяването им в емблематичните живописни произведения, които имат сериозен документален смисъл, Надежда Кутева разказва в звуковия файл.
Съботната оперна вечер (4 октомври от 20 часа) по програма "Христо Ботев" посвещаваме на 200-годишнината от рождението на "краля на валса" Йохан Щраус-син. Неговата жизнерадостна, вдъхновяваща музика ни съпровожда традиционно в началото на всяка нова година. Творбите му са еднакво популярни сред различните социални прослойки на неговото съвремие...
Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..
В петъчната вечер (3 октомври от 19.30 часа) ще си спомним за едни от най-поетичните ни пианисти, както наричаха Красимир Гатев. Отиде си през 2008 година, но остави ценни записи и словесните си откровения в Златния фонд на БНР. Гатев не бе словоохотлив. Не обичаше интервютата, нито преднамерената показност. Предпочиташе да изразява мислите и..
56-ото издание на Международния фестивал за класическа музика "Софийски музикални седмици" ще завърши с благотворителен концерт и спектакъл под надслов Esperanza for Life/"Надежда за живот" в помощ на SOS Детските селища в България и безстопанствени животни. Инициативата е на Международната фондация, която носи името на родената у нас..
Сред почитателите на бас китарата името Радослав Славчев - Riverman буди възхищение и респект. За своите колеги той е безспорен професионалист – талантлив и вдъхновен артист, а общуването с него създава усещане за хармония, доверие и спокойствие. Като музикант, Радослав Славчев - Riverman е извървял близо 20-годишен професионален път, белязан с..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg