Трябва ли да се плашим от близкото бъдеще

Възможната антиутопия на 30-те години на XXI век – в дните, в които в една друга страна абортите са забранени въпреки обществената реакция, а в нашата разбираме, че публичните средства се използват без граждански контрол, дните, в които пътуванията все повече се ограничават, а глобализацията изглежда все по-невъзможна. Трябва ли да се страхуваме от възможното близко бъдеще? Един доклад на "Прозрачност без граници" сочи, че коронавирусът се използва, за да се пречи на гражданския контрол. В същото време публичните средства се изразходват непрозрачно, неефективно, с формално изпълнение на закона – заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, неглижиране на социалните системи, като здравеопазване и образование. 

Темата коментират в "Нашият ден" философът Станимир Панайотов и познавачът на информационната реалност, преподавателят по научна фантастика в СУ, Александър Попов:

Станимир Панайотов: "Всеки проект за утопия е нещо невъобразимо. Литературното въображение е чудесно, но то трябва да бъде пресечено с нещо, което искаме. Струва ми се, че живеем в сравнително антиутопично време – времето на утопиите в момента не тече. Антиутопията е нещо сравнително потискащо. И ако днес се усещаме потиснати, това е индикатор за нещо антиутопично в сегашността. 

Ситуацията, в която се намираме ние и нашето въображение за настоящето и бъдещето, е до голяма степен написана от финансовия капитал, който владее глобално. След 2007-2008 година, когато се спука финансовият балон в САЩ и в целия свят, започнаха нещата да изглеждат по-апокалиптично. Що се отнася до пандемията и как тя се управлява, това, което предстои – имунните ни системи ще се превърнат в субект, т.е. ние, като личности, ще престанем да съществуваме като нещо важно, като лигитимни хора и личности със съдби, доколкото имунната ни система ще се превърне в някакъв вид паспорт. Това няма толкова общо с теорията на конспирацията, а с това, което в хуманитаристиката се нарича биополитика. Пандемията ускори една тенденция, която присъства в научната фантастика още от филма "Гатака".

Ние, българите, имаме странната привилегия да сме психически подготвени за някои от случващите се неща – лошо управление, хаотичен мениджмънт на здравната система... Това, което може да ни изкара, е този закодиран славянски песимизъм. Утопиите и антиутопиите предстоят."

Александър Попов: Ние трябва да продължим да бъдем човеци. В този смисъл ние вече сме постчовеци – променяме се технологично, културно и т.н. В момента антиутопията и дистопията, в която живеем, е климатичната криза. Това е най-големият проблем, който вече оформя нашето настояще. И ние трябва да се справим с този проблем. Антиутопията всъщност е тезата, че утопията е невъзможна – че не можем да изградим един по-добър свят заедно. Дистопията, за разлика от антиутопията, е просто един лош свят. Антиутопията е доста по-целенасочена атака срещу утопията." 

В звуковия файл можете да чуете коментарите на Станимир Панайотов и Александър Попов, откъс от есето на Манол Глишев и откъс от пиесата "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес, драматизация – Майя Динева – от Златния фонд на БНР.