Подготвени ли са педагозите за работа с най-важния период в детското развитие – ранното? Достатъчни ли са инвестициите в професионалното изграждане на кадрите, работещи с тях?
Савелина Русенова от Фондация “За нашите деца“, ръководител на проекта “България расте с децата си“, коментира в “Нашият ден“ резултатите от едно от последните изследвания, насочени към подготовката на специалистите, работещи с деца в най-ранна възраст.
“Периодът на ранното детско развитие, както беше доказано през последните десетилетния, е ключов в развитието на човека. Затова хората, които работят с деца, тяхното обучение, образование, възможностите, които те имат за професионално развитие и условията на труд, са въпроси, които трябва да седят много високо в приоритетите на държавните политики и на обществото.“
Проблемите
“Ситуацията в трите сектора, които ние изследвахме, това са – образованието, здравеопазването и социалните дейности, има известни различия. Ние гледахме направленията – първоначално образование, университетско образование, образование на професионалистите, възможности за надграждане и развиване на професионалните умения и условията на труд.“
“Като общ проблем се очерта, че темата за ранното детско развитие с неговите комплексни аспекти – физическо, емоционално, когнитивно, езиково развитие на децата – не е добре застъпено в програмите за първоначално обучение на специалистите и в трите сектора“, каза Русенова и поясни:
“Тези програми по-скоро се фокусират върху аспекти, свързани с конкретиката на съответния сектор. Примерно, за педагозите програмите са ориентирани към ученето на децата, към педагогическите аспекти, здравните аспекти, няма я тази холистична перспектива за развитието на детето. И това се вижда като осъзната от самите специалисти нужда от придобиване на знание, защото общото и за трите сектора, което споделят специалистите в анкетните проучвания, които направихме, както и в задълбочените интервюта и фокус групи, които проведохме, е, че нямат достатъчно знания, например за работа със семейство, което е ключово в този ранен период. Нямат достатъчно знания и умения за работа с деца със специални образователни потребности, както и за работа с уязвими групи“.
Обратната връзка
“В образователния сектор има една добре структурирана система за продължаващо професионално, но пак от обратната връзка със специалистите, тя по-скоро е теоретична, не е толкова тясно свързана с практиката. От модерните тенденции в много европейски страни, не са достатъчни традиционните форми за продължаващо професионално развитие, като обучителни курсове, семинари, конференции. Те са важни, но много важно е също така развитието в практиката, след като хората вече упражняват професията и там все още има много какво да се желае и в трите сектора.“
Какви световни методи можем да приложим у нас
“Няма ограничение, тези методи се практикуват в различни страни. Важното е да се създаде системата, която ще позволи тези методи да работят за развитието на компетентна и мотивирана работна сила в рамките на компетентна система. А това означава, че освен индивидуалните професионалисти, тук е важно как се организира работата на екипите от професионалисти. Както и дали е налице компетентно управление на местно и на национално ниво.“
Много важно е, за да може да се случи професионалното развитие и подкрепата за новопостъпили млади кадри, които, както разбираме в разговорите със специалистите, лесно се обезкуражават, ако тази подкрепа липсва и напускат. Но, за да се случи това, е много важно как ще бъде организирана работата в конкретна организация“.
“Това, което в момента затруднява работата на педагозите, е голямата натовареност, големината на групите в детските градини. На практика се оказва, че един специалист работи средно с около двадесет и седем деца“.
Повече за проблемите пред специалистите и политиките при работата с най-малките можете да чуете от звуковия файл.
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо украинският сайт "Бесарабски фронт" след началото на войната в Украйна през 2022-ра започва да излиза на български език и как се опитва да разобличи руската пропаганда у нас, коментира в "Мрежата" по..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само растението, за което не сте си помислили, докато четете този текст. Културите там съжителстват в хармония, а градинарите Снежана и Михаил не обработват почвата. Нещо повече – те се стремят и допринасят..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg