Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Интригуващо за природата на скуката

„Млада декадентка“, картина от Рамон Касас
Снимка: Wikipedia

Замисляли ли сте се кое е общото между нас, съвременните хора, и литературните герои, Евгений Онегин например, или Ема Бовари, или знаменитата компания на лорд Байрон, Пърси Биш и Мери Шели? Скуката! Упадъчното френско ennui, декадентският сплин, диаболичната руска хандра – всички те са специалитет на привилегированите класи, които са разполагали със свободното време да бездействат.

С появата на нормирания работен ден, времето за почивка и пребогатото изобилие на дейности, с които да запълваме времето си, скуката се е демократизирала и е достъпна за всички нас. Останало ли е нещо от аристократичния ѝ шлейф, или под него се крият други емоции? – чуйте д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.


През 1985-а американският професор и медиен теоретик Нийл Постман издава книгата си „Забавлявайки се до смърт“, в която твърди, че съвременният свят е бил предусетен много по-добре от Олдъс Хъксли, а не от Джордж Оруел. В прочутата си антиутопия „Прекрасният нов свят“ Хъксли рисува едно общество, контролирано и манипулирано чрез пристрастеността си към забавленията, а не от контрола и репресията, както е при Оруел. Спомнете си героите на Хъксли отдадени на безсмислен труд, последван от повърхностни забавления, усилени от сладкия опиат сома, който ловко ги отклонява от всяка среща със себе си.

Прехранването със стимули от най-ранна възраст води до глад за свръхстимули по-късно. Вместо да натоварваме децата си с многобройни занимания „за тяхно добро“ или в надпревара с останалите родители, можем да спрем за миг и да се вгледаме в тях. Оставени на себе си, децата не познават скуката. Те намират начини да изследват и наблюдават света и ако се опитаме да погледнем през техните очи, никога няма да се отегчаваме.

„Ако детето е непрестанно стимулирано, се получава едно „бързо живеене“ и до двайсетгодишна възраст вече знаеш толкова много, макар и повърхностно понякога, и си пробвал всичко, и се оказва, че не можеш да формираш елементарни мечти, които да те стимулират, отбелязва д-р Лазарова. Презадоволеността отваря вратата на патологичната скука, а тя води до усещане, че светът ти дължи нещо, че нещо ти се полага. Най-естественият порив е, когато нещо ти липсва, да положиш усилие, да тръгнеш нанякъде, да пробваш различни неща, за да намериш онова, което ти липсва“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Вида Вукоя: Писмеността е основно културна единица, а не политическа

Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и..

публикувано на 11.12.24 в 09:35
Д-р Димчо Радев

Реставрацията е търпение, изключителни познания и най-вече умения

"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..

публикувано на 10.12.24 в 16:15

Фондация "Еврика" между старата и новата година

Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..

публикувано на 10.12.24 в 14:42
проф. Люсиен Велева

В Мексико разделиха институтите на академията и ги обвързаха с университетите

"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за..

публикувано на 09.12.24 в 16:15

Български рози цъфтят в замъка на княз Батенберг

Всички знаем кой е княз Александър фон Батенберг, първият владетел от Третото българско царство – роден във Верона германски принц, участник в руско-турската освободителна война, пожертвал титлата си в името нашето съединение. В палата Хайлигенберг недалеч от Франкфурт, където е израснал, има малка експозиция в памет на Сандро, както са го..

публикувано на 07.12.24 в 12:40