Замисляли ли сте се кое е общото между нас, съвременните хора, и литературните герои, Евгений Онегин например, или Ема Бовари, или знаменитата компания на лорд Байрон, Пърси Биш и Мери Шели? Скуката! Упадъчното френско ennui, декадентският сплин, диаболичната руска хандра – всички те са специалитет на привилегированите класи, които са разполагали със свободното време да бездействат.
С появата на нормирания работен ден, времето за почивка и пребогатото изобилие на дейности, с които да запълваме времето си, скуката се е демократизирала и е достъпна за всички нас. Останало ли е нещо от аристократичния ѝ шлейф, или под него се крият други емоции? – чуйте д-р Ирина Лазарова, председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.
През 1985-а американският професор и медиен теоретик Нийл Постман издава книгата си „Забавлявайки се до смърт“, в която твърди, че съвременният свят е бил предусетен много по-добре от Олдъс Хъксли, а не от Джордж Оруел. В прочутата си антиутопия „Прекрасният нов свят“ Хъксли рисува едно общество, контролирано и манипулирано чрез пристрастеността си към забавленията, а не от контрола и репресията, както е при Оруел. Спомнете си героите на Хъксли отдадени на безсмислен труд, последван от повърхностни забавления, усилени от сладкия опиат сома, който ловко ги отклонява от всяка среща със себе си.
Прехранването със стимули от най-ранна възраст води до глад за свръхстимули по-късно. Вместо да натоварваме децата си с многобройни занимания „за тяхно добро“ или в надпревара с останалите родители, можем да спрем за миг и да се вгледаме в тях. Оставени на себе си, децата не познават скуката. Те намират начини да изследват и наблюдават света и ако се опитаме да погледнем през техните очи, никога няма да се отегчаваме.
„Ако детето е непрестанно стимулирано, се получава едно „бързо живеене“ и до двайсетгодишна възраст вече знаеш толкова много, макар и повърхностно понякога, и си пробвал всичко, и се оказва, че не можеш да формираш елементарни мечти, които да те стимулират, отбелязва д-р Лазарова. Презадоволеността отваря вратата на патологичната скука, а тя води до усещане, че светът ти дължи нещо, че нещо ти се полага. Най-естественият порив е, когато нещо ти липсва, да положиш усилие, да тръгнеш нанякъде, да пробваш различни неща, за да намериш онова, което ти липсва“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
