Решението на ЕК да стартира процедура за нарушение срещу България заради неефективната ѝ борба с расизма и ксенофобията стана известно няколко дни след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България по две дела – „Бехар и Гутман срещу България“ и „“Будинова и Чапразов срещу България“, които са заведени заради антисемитски и антиромски послания в книги и речи на лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Жалбите са били подадени в Страсбург след откази на българския съд да осъди Волен Сидеров за негови твърдения и изявления, направени още в самото начало на политическата му кариера.
Според Европейската комисия България не е въвела пълно и точно в националното си законодателство европейските правила за борба срещу расизма и ксенофобията. Заедно с България такива уведомителни писма, визиращи несъответствия на законите им с европейските правила по тези въпроси, са получили Белгия, Финландия , Полша и Швеция.
В „Мрежата“ – разговор за всичко това с журналистката Кремена Будинова и с Катрин Гутман, PR в Пловдивската община.
Удовлетворени ли са те от решението на съда?
Кремена Будинова: Чувството е смесено. Лошото е, че политиците манипулират със словото, агресирайки обществото, и това се случва от националната трибуна. Това нещо рефлектира върху моето дете, върху вашите деца, върху нас самите. Оттам се влошават и човешките взаимоотношения. В този смисъл „да“, доволна съм от решението на съда. Но от друга, не съм доволна, защото става дума за България и това е лош имидж за моята страна, а аз съм родолюбка. Когато съобщиха за наградата ми в Берлин и казаха: „Кремена Будинова – България“, аз просто се разплаках. Разплаках се от радост, че името на България се чу там. Разплаках се от щастие и днес, когато България е осъдена, ми е тъжно.
Катрин Гутман: И аз съм със смесени чувства, защото, от една страна, съм удовлетворена. Непоправим оптимист съм и вярвам, че справедливостта рано или късно възтържествува, но след толкова много години това е едно закъсняло лекарство за болното ни общество и не само за българското, а изобщо. Когато делото започна, моето дете беше в детската градина, а в момента е студент. Другото, за което подкрепям Кремена, е, че нашето дело беше срещу един политик, който няма право да сее езика на омразата. Всъщност никой няма това право, но отговорността на политиците е много по-голяма. Те са призвани да бъдат наши водачи, те са призвани да правят така, че да живеем по-добре в нашата държава, в нашата си къща и всъщност финалът на делото „Гутман и Бехар срещу България“ и за нас звучи много тъжно.
Целия разговор можете да чуете във звуковия файл.
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме една впечатляваща дама и жена с излъчване на борец - афганистанката Сара Фаизи. Родена е в Кабул през 1988 г., в модерно мислещо, светско семейство, в което всички деца, независимо от пола, са образовани и работещи. Сара завършва университет и започва работа в частна банка. През 2014 г. ситуацията в..
Хлябът заема специално място в живота на българина, а думите "Никой не е по-голям от хляба" красноречиво говорят за неговата важност през вековете. В българската традиция обредните хлябове играят съществена роля, съпътствайки важни празници и обреди като Коледа, Гергьовден, Великден, както и житейски събития като оран и сеитба . Да омесим..
В рубриката "Разговорът" имахме удоволствието да беседваме със Стоян Терзиев – журналист от Радио Пловдив, поет, автор на пет поетични книги и носител на редица лирически награди, сред които престижната награда "Орфей" за цялостно представяне на едноименния поетически фестивал през 2021 г. Освен това Терзиев е автор на разкази, публикувани в..
В предаването "Нашият ден" Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа за нестандартната идея, вдъхновила създаването на конкурс за "тъп разказ". Според нея целта е да се предизвикат авторите да излязат от зоната си на комфорт и да създадат нещо, което едновременно да ги затрудни и заинтригува читателите...
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за изследване на потиснатите социални смисли – матрицата за социално сънуване . Методът е разработен през 1980-те години от британския изследовател Гордън Лоурънс. Той се основава на разбирането, че..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия)..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg