40 години от смъртта на “дядото на копирната машина“ Георги Наджаков

В основата на класическата електрофотография, ксерографската и фотокопирната техника, в областта на безвакуумната телевизионна техника и при извършване на снимки от космически спътници, които се предават директно по електромагнитен път –  стои откритието на български учен.

Някой го наричат “дядото на копирната машина“, това е българският физик – Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 г. Той прави забележителното откритие, новото явление тогава – “фотоелектретното състояние на веществата“. При едновременното въздействие и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток.

Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Той твърди, че открива това състояние на веществото именно в София през 1937 г. Разполагал е с примитивна апаратура. “Можеш да имаш скъпи уреди“ – казва той. “Но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.“

Кой е Георги Наджаков?

Откривател на фотоелектретно състояние на веществата (юни 1937). Член на БАН (1945), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен деятел на науките (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката (1965).

Основател и пръв директор на Физическия институт при БАН (1947 – 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-69).

Пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (1977). Член на Пъгоушкото движение на учените за мир и международно разбирателство (1957).

Повече можете да чуете от звуковия файл.