Испания е страна с вековни традиции в правенето на дантела и днес там се правят огромни събори на дантелиери от цялата страна и от чужбина. България, от друга страна, има своя дантелиерски град – Калофер, едва от около век. Въпреки това дантелата в България е жива в някои от носителите си и изкуството на изплитането ѝ все още се предава.
Дали тя ще остане само застинало във времето изкуство, или ще се превърне в примамливо занимание по икономически, естетически или други предпоставки, като че зависи само от нагласите на днешните носители на умението. Някои от тях продължават да правят от дантела класически предмети за украса и за бита. Други, като новаторката Бистра Писанчева, създават цели пейзажи с техниката на дантелата. Именно Бистра най-пълно и с размах приближава дантелиерството много повече до изкуството, отколкото до занаятчийството. И въпреки това...

Преди година Бистра се среща на летището в Мадрид с испанската дизайнерка Лидия Муро, която иска да прави сгъваеми чанти от парчета кожа и парчета мек и красив материал. Тя открива Бистра Писанчева виртуално и така стига до евриката какъв да бъде този материал. Двете дами печелят вниманието на Проекта за ценно сътрудничество на европейската комисия, който цели да насърчи съвместната работа между дизайнери (а под дизайнери Европейската комисия разбира много повече от дизайнери на дрехи) от различни страни в Европа. Така започва пътят на „The Eastern Side of Riviera“ и малките сгъваеми чанти, които са удобни и създадени устойчиво – с остатъци от кожарската индустрия в една испанска област и с възможността за производството им и други хора да усвоят и практикуват дантелиерството.

Бистра и Лидия се срещат за втори път в София, за да работят заедно на живо и докато работят върху прототипите на серията чанти, те разказват за себе си, за проекта и за бъдещето. За миналото и за бъдещето на дантелата разказва и Антоанета Петрова, председател „на читалище Христо Ботев“ в гр. Калофер, където от няколко години функционира Център на дантелата.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..
За излекуването на един човек, в чиято душа са победили силите на злото и са я обсебили бесовете, се разказва в днешното евангелско четиво. След като Христос изгонва бесовете от мъжа и ги праща в свинете, пасящи наблизо, гардинарците, уплашени и огорчени, че са загубили стадото си, молят Спасителя да си иде от тях. Останал при тях, Той щеше да помогне..
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година? На помощ в подготовката за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. идва знаковият наръчник "България и еврото" от уважавания икономист и автор на над 20 книги доц. Йосиф..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори за подслушването от ФСБ, системата за наблюдение на Москва, "Окото на Бога" и "Химера", Дуров и Христо Г розев , телефонните измамници и "дигиталния ГУЛАГ". "Тази книга, според мен, ще бъде..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Руският разследващ журналист Андрей Захаров, разказва в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" за книгата си "Руски киберпънк" , в която се говори..
"Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg