Лубомир Мартинек – за първи път на български

Лубомир Мартинек е чешки писател-емигрант, който винаги е писал на своя майчин език. На български език излиза за първи път. От сборника с разкази "Масло в огъня" читателите могат да получат една много хубава смесица от техники на писане на есе, вплетени в добре разказани истории. Тези истории са писани като че за читатели европейци, живеещи на "твърда земя", на континент. Интересните места са отпратени далеч – екзотични места, свързани с големите географски открития. Мартинек е добре аргументиран скептик по отношение на живота. Неговите герои са изключително дейни, енергични, търсещи индивидуалности. Те са свързани с морето и пристанищата. Пристанището е най-важното място на действие. Лубомир Мартинек подлъгва, че стилът му е "лесен", но е изпълнен с "капани" за всеки преводач. 

Добромир Григоров, преводач и редактор на изданието, разказва в "Артефир" за чешкия писател:

"Лубомир Мартинек е от авторите, които продължават да пишат на чешки и след емигрирането си. Той не избира френския като свой втори литературен език. След 1989 г. се връща в Чехия, преподава за няколко години творческо писане в Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага. С течение на времето се установява в едно малко градче в Средна Чехия. Мартинек изключително много обича да пътува – и то към екзотични от погледа на европееца места – Югоизточна Азия, Африка..."

Критиката 

"Чешката критика като цяло го приема с определен интерес. "Масло в огъня" излиза през 2007 г., а получава най-престижната чешка литературна награда "Магнезия Литера" през 2008 г. Това е и книгата му с най-висока оценка. В литературния живот той не е част от определен литературен кръг, харесван е от много литературни кръгове, но върви сам по пътя си."

Феноменът "Завръщането на писателите-емигранти след 1989 г."  

"Този феномен не е познат в нашата съвременна литературна ситуация. Този сюжет беше много интересен в Средна Европа и в съвременна Русия. Само част от писателите-емигранти се завърнаха. Лубомир Мартинек е от възвращенците. Що се отнася до езика – той не е напускал чешкия език, но въпреки това е писател-емигрант – като поетика и като съдба. Това завръщане не е еднозначно приемано в Чехия и е съпътствано с усещането, че тези писатели като че ли не се прибират у дома. И това има значение Мартинек да бъде възприеман като самотник  и публиката да гледа на него със симпатия и с известна дистанция едновременно."

Психологическа проза?

"Масло в огъня" е една от по-късните книги на Лубомир Мартинек, сборник от 9 текста – разкази и 1 новела. През 90-те години на ХХ век, след като се прибира у дома, Мартинек мълчи известно време. Няколко години не публикува. След това се връща на литературната сцена. Текстовете, които пише във Франция и които излизат непосредствено след 1990-а в Чехия, имат по-различна, високоекспериментална литературна стойност. В по-късните си текстове писателят съзнателно се връща към едни по-познати литературни образци, които са разпознаваеми като "психологическа проза". Това е съзнателно търсена изразност. 

Литературният критик Георги Цанков прави едно много интересно наблюдение, че Мартинек следва Монтен и неговия жесток самоанализ."

Превод от чешки Иванка Шишева (дебют) и Добромир Григоров, корица Борис Праматаров, СОНМ, 2020. Книгата е част от поредицата "Разказът – един пренебрегнат жанр".

Повече можете да чуете в звуковия файл.