„Слушайки внимателно „Събота 150“ се убедих в изключителния професионализъм на вашите колеги. Това е предаването, което дава най-добра картина за това, което се случва по света.“
Работата на обществените медии, дневния им ред, говорителите в тях и подходите им при отразяването на различни теми са чат от въпросите, които коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ проф. Димитър Вацов, по повод проучването „Колко обществени са обществените медии“. Проф. Димитър Вацов, е професор по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ и част от екипа изследователи, наблюдавали двете обществени медии 6 седмици.
Говорителите в двете обществени медии
Според проучването, се наблюдават „диспропорции в представянето на обществото и най-вече на гражданите, за сметка на политици и експерти. А когато ги има (гражданите б.а.), те са в ролята на така наречените „обикновени хора“ – пациенти, потърпевши и т.н. Тоест, това са хора, на които думата се дава, за да кажат от какво не са доволни. За сметка на това много рядко се дава думата на така наречените активни граждани – представители на неправителствения сектор, които преследват една или друга обществена кауза или пък на представители от протестните групи. Дори и когато критикуват политическото статукво обществените медии не търсят активни агенти на тази критика, извън това, което правят самите журналисти. Това е дефицит, който би трябвало да бъде коригиран. Би трябвало и БНТ, и БНР да си формулират като специална задача подкрепата на активното гражданство, защото част от функцията на обществените медии е да структурира гражданското общество. А ние като чели се позоваваме на една посткомунистическа, свързана със съвременния националпопулизъм тенденция , при която гражданското общество започна да се счита за нещо не важно. Добре е да има и включвания на гражданите, но като гости, които да се подготвят по определена тема, да имат кауза, да имат искания.“
Кой доминира в двете медии
„Най-често са канени публични експерти или анализатори – носители на определено знание, но не през институция, които дискутират една или друга тема. След тях се нареждат парламентарно представените партии и предвид ковид-19 ситуацията, представители на медицинското съсловие. И ще ви дам пример за 48 предавания, със средно по трима гости на предаване са средно по 150 гости за целия период. Само трима от гостите за изследвания период са представители на извънпарламентарната опозиция или на протестите. Представете си – трима от сто и петдесет говорители, като за този период извънпраламнтарната опозиция според всички социологически изследвания имаше по-висок сбор на електорален резултат отколкото управляващото мнозинство. Това е много ясен индикатор, че обществените медии гледат да представят институционално представените и са слабо чувствителни към актуалните промени в публичните нагласи.
Контекста на съдържанието и фалшивият разказ
„Тази задача е доста по-деликатна, защото количественото измерване не може да хване контекста. За да се хване контекста трябва да се направи качествен анализ на съдържанието на предаванията, който не е направен на всяко предаване по отделно, но при мониторинга имахме за задача да хванем факти и фрапиращи твърдения. Например, твърденията, че протестиращите носят зараза и са източник на пандемия, и са виновни за смъртта на много хора е тип фалшив разказ, който за да можем да го проследим ни трябва семантичен анализ на ключови думи, за да видим някой цитира ли такива твърдения и какви източници цитира. Трудно може да се идентифицира разказ на твърдения, които са отчетливо неверни, защото са било непроверени и недоказуеми, било, защото са целенасочена манипулация на някакви факти, какъвто е цитирания пример с протестиращите носещи зараза. И отново тук е мястото на активното гражданско общество, което трябва да бъде канено и то да формира баланса срещу манипулативни твърдения от националпопулистки тип или други внушения. И така небивалиците няма да могат да минават лесно в публичното слово. Със сигурност журналистите в БНР могат повече да разгърнат автономията си и БНР седи по-добре от БНТ в няколко пункта от нашите наблюдения.“
Село Охрид се намира в община Бойчиновци, област Монтана. То е красиво селце, дълго около 4 километра и в него живеят над 300 човека. Къщите са разположени по двата бряга на река Ботуня, в полите на планина Пъстрина. Според историците на място на селото е имало живот още по време на траките. По римско през него минавал оживен път от Лом и Оряхово за..
В рубриката "Културен код", в навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, си припомняме спомени от миналото на програмата "Христо Ботев" чрез разказа на дългогодишния журналист и водещ Стойчо Стоев. В интервю за Terra Култура, Стоев се връща към 1977 година – времето, в което започва своята професионална връзка с радиото , където често..
София – град, който носи женско име, все още няма паметници, посветени на исторически значимите жени, допринесли за обществото. Въпросът защо тези изключителни българки остават в забвение, е в основата на проекта HerStory, който цели да събуди интереса на съвременното общество към техните истории и постижения. В разговор с Веселина Панайотова ,..
На 1-ви ноември Домът на киното ще бъде домакин на TEDxSofia 2024 – събитие, което този път поставя акцент върху образованието. За да надникнем зад темите, които ще бъдат обсъждани, разговаряхме с проф. д-р Десислава Бошнакова. В ефира на предаването "Нашият ден" тя сподели своята визия за нуждата от промяна в образователните модели и..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Никола Тулечки, лингвист, експерт по данни в "Онтотекст", част от екипа на Factcheck.bg и един от основателите на Сдружение "Данни за Добро" и Десислава Колева,..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит..
След вчерашните парламентарни избори за Народно събрание, социологът Яница Петкова от агенция "Галъп" сподели първите резултати в предаването "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg