Томас Бернхард в цялото си творчество зашеметява и поляризира, предизвиква както възторг, така и покруса, както просветление, така и гняв. Наричан от международната литературна критика “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”, Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия.
Характерът му, несъмнено, е бил тежък, даже непоносим. Саможив, вечно болен и до дъно огорчен от живота, Бернхард е едновременно и мизантроп, и си пада малко парвеню. Аутсайдер, който непрекъснато се гаври с официалния културен живот и с културните инстанции, но в същото време държи на хонорарите и на паричните награди, присъждани му от австрийската държава с неохота и скърцане със зъби.
Това е и един от многобройните парадокси у Томас Бернхард – той е както най-гневният критик на родната си Австрия, така и нейният най-велик съвременен писател.
„Варницата“ от Томас Бернхард е една от най-трудните, и не само за превод, а и за четене книги. Тя трябва да бъде четена "на малки глътки". В същото време, ако ѝ се оставиш, тя започва да те води. Това условно наклонение, в което е написана, без никакви нови редове (слава богу, има препинателни знаци) – една съзнателно труднопробиваема книга в началото. В един момент, колкото и Бернхарнд да "изнасилва" читателското съзнание, на читателя му се ще да продължи. И тук личи магията на таланта на този автор. Той като че казва "Ето, нещата не са лесни, няма да ви създавам комфорт... но ще ви накарам да продължите докрай" и като че отправя послание "Литературата, животът, смисълът – не са лесни. Те трябва трудно да се постигат".
"Бернахрд създава една засядащата в гърлото история за един излязъл от обичайния обществен коловоз интелектуалец, за един „високоинтелигентен душевноболен“ (според любимото определение на жена му) и превръща „Варницата“ във вопъл на мислещата, творческа личност, изпаднала в безизходица, която води до непоправимото. Тези мотиви за блужденията и лутанията на интелектуалеца са обичайни за творчеството на Бернхард", разказва преводачът Любомир Илиев в "Артефир".
Чуйте повече в звуковия файл.
На 9 февруари беше 90-ият рожден ден на Томас Бернхард. Томас Бернхард (1931-1989) в един от най-скандалните съвременни австрийски писатели. Той отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.
През нощта на 24 срещу 25 декември Конрад застрелва своята съпруга, прикована от години към инвалидния си стол. Два дни по-късно полицията го открива, премръзнал и безсловесен, в ямата за течен тор зад варницата и го отвежда без никаква съпротива от негова страна. В своя роман „Варницата“ Томас Бернхард търси обяснение за това жестоко деяние. Реконструкцията на събитията отвежда в една изоставена варница, където Конрад се оттегля с жена си с намерението да запише своята студия за човешкия слух. Тази студия от години „витае“ в главата му, но на Конрад все нещо му пречи „да излее съдържанието на главата си върху хартията“. За тази цел той буквално малтретира всекидневно красивата си някога съпруга с експерименти за различни тонове и звуци до момента, в който напрежението между двамата катастрофално ескалира.
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg