За непознатите спасители на българските евреи

публикувано на 17.03.21 в 12:52

Снимка: архив

В края на 1940 Народното събрание България приема един срамен закон – Закона за защита на нацията. По-късно е създаден и Комисариат по еврейските въпроси, начело на който застава Александър Белев. В началото на 1943 г. той подписва договор с представител на Гестапо за поетапна депортацията на българските евреи. До началото на март 20 000 български евреи е трябвало да бъдат изпратени в Треблинка. В защита на българските евреи се обявяват 43 депутати, БПЦ, интелектуалци, писатели, художници и обикновени хора.

Преди три години в чест на 75-годишнината от спасяването на българските евреи ОЕБ „Шалом“ издаде книга „Незабравените лица на спасението“, но още много неща могат да бъдат разказани.

Наскоро стана известно, че проф. Вили Лилков подготвя книга на тази тема. Нейното работното заглавие е „За непознатите спасители на българските евреи и тяхната съдба“. Малко познати и непознати на обществото ни факти ще се разкрият в нея и ще стане ясно, че народът ни има с какво да се гордее.

Интервю на Цвета Николова с проф. Вили Лилков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Автор на предговора към книгата на проф. Вили Лилков е д-р Максим Бенвенисти, директор на Института за съхранение паметта за Холокоста към ОЕБ „Шалом“.

Интервю на Цвета Николова с д-р Максим Бенвенисти

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През годините в „Познати и непознати“ е разказвано за живота на еврейските общности от различни градове, екипът на предаването е връщал и назад в историята, разказвано е за техни съграждани, спрели депортацията им за лагерите на смъртта. Този път от уредниците в Регионалния исторически музей в Пазарджик ще разберете какво говорят архивите му за ролята на местната общественост в спасяването на съгражданите си от еврейски произход.

Чуйте разказа на Георги Геров, уредник в отдел „Най-нова история“ на музея.