Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Екатерина Минкова и нейните „Очила с различен диоптър“

Кадър от „Хоро между два бряга“
Снимка: @baobabframe

Повече от десет години Екатерина Минкова проявява любопитство към уникалните обреди във Видинско. Интерес, който я подтиква да намери начин да ги запечата в документален филм. Заедно с екипа ѝ – операторът Борислав Георгиев и звукооператорът Юлиан Димитров – правят всевъзможни опити да намерят финансиране за създаването му, но без успех. Това обаче не ги спира и през 2013 година заминават за Видин със собствени средства. Там, с помощта на местните жители и етнографите от Регионалния исторически музей д-р Сашка Бизеранова и Десислава Божидарова, обикалят няколко села и заснемат малко познати ритуали, свързани с погребалната и поменална традиция в този край. Материали, които се оказват недостатъчни за филм.

Едва през 2020-а Екатерина и екипът ѝ печелят проект към Национален фонд „Култура“, който им помага да довършат замисленото. Сега предстои премиерата на документалния филм „Хоро между два бряга“, която ще бъде в онлайн пространството за визуални изкуства на Екатерина Минкова „Очила с различен диоптър“. Там тя вече открехна завесата с няколко кратки откъса от филма, както и с фрагменти, които не са успели да намерят място в него, но пък също има какво да разкажат за старите обредни ритуали на видинските села.

Този документален разказ е причина Екатерина да създаде пространството, в което свободно да разсъждава над темата, която най-силно я занимава, а именно – човешката памет.

Кадър от „Хоро между два бряга“ - Душите на починалите, в старите обредни ритуали на видинските селата, се изпращат с питки, наречени „пупазъ“. Обичаят носи същото наименование. ИЕФЕМ - БАН
„Паметта е не просто опит и знанията на някого преди нас, от които ние можем да се оттласнем, но тя е и светоглед, от който можем също да вземем истинските неща, верните неща“, обясни в ефира на „Време и половина“ Екатерина Минкова.

В авторския ѝ проект „Очила с различен диоптър“ тя и приятелите ѝ издирват, възкресяват и представят паметта чрез езика на киното, литературата, фотографията и телевизията. Създателката на пространството споделя, че изпитва тъга от факта, че винаги среща затруднения в издирването на архиви за своите документални разкази, но това само доказва необходимостта от съхранението на паметта.

Освен във Фейсбук страницата в звуковия файл също може да навлезете в пространството с различен диоптър на Екатерина Минкова, за да направите още една крачка към виртуалното споделяне на паметта. В него тя разказва и за един забравен видински обред, изместен от фестивал, който и до днес се провежда, а също така и за значението на автентичността.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Велин Манов, Мария Василева и Мартина Йорданова

Дарението на Гауденц Руф на Националната галерия, подредено в изложба

Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..

публикувано на 28.07.25 в 16:14

Писателят анималист разказва…

Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата!  Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар,  кучкар, инженер, но и..

публикувано на 28.07.25 в 14:05

Георги Шашиков: Фаготът като съдба и билет към Япония

В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..

обновено на 28.07.25 в 13:12

Глаголицата вдъхновява художничка за изложбата ѝ "Словото за Мир"

"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..

публикувано на 28.07.25 в 13:10
Георги Господинов

Изкуството в мен: Георги Господинов

Той е най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател – първият българин, носител на литературната награда "Международен Букър" за романа си "Времеубежище", преведен на английски от Анджела Родел. Той е Георги Господинов.  Още с първата си стихосбирка е отличен с Националната награда за дебют "Южна пролет", а н егови..

публикувано на 28.07.25 в 12:56