Имахме късмета и щастието през 2016 г. на Софийския международен литературен фестивал да го срещнем на живо и да се убедим не само във високото качество на неговата поезия, но и да усетим деликатността му, да чуем словото му, да се възхитим на аристократизма му.
В месечника „Знак“ поетът пише: „Има обаче смърти, които не могат да бъдат приети". И това в пълна сила се отнася за неговата. Поетът Адам Загаевски (1945-2021) напусна този свят на 21 март в Краков на 75 години, но поезията му ще продължаваме да четем... За нея той написа в българското издание „Невидима ръка“ с избрани стихове в превод от полски на Силвия Борисова: „Пишат я милиони по целия свят, четат няколко хиляди късогледи.“
Загаевски е от лидерите на литературното Поколение ’68. Освен световен поет, той е и есеист, преводач, преподавател. Отличен е с престижни литературни награди. За него Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
На онази паметна среща в София Загаевски прочете стихотворение, посветено на Бродски, „от когото много се възхищавам като поет и имам щастието и честта да го познавам лично.“
Адам Загаевски създаде, по думите на Томаш Ружицки, „поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени...“
А преводачката му Силвия Борисова обяснява защо е избрала да преведе тъкмо този поет така: „Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години.“
Ето и самото стихотворение, отпечатано през 1999 г. в списание „Зешити литерацке“ и след 11 септември 2001 г. в „Ню Йоркър“:
Опитай да възпееш осакатения свят
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друга имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
Чуйте репортажа от срещата с Адам Загаевски и интервюто с преводачката Силвия Борисова.
Адам Загаевски е роден през 1945 година в Лвов, Полша. Семейството, заедно с други полски семейства, е прогонено през същата година и се преселва в Гливице. По-късно живее няколко години в Берлин. През 1982г. в разгара на общополските вълнения срещу комунизма Загаевски напуска Полша и живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, а по-късно и в Чикаго. Адам Загаевски е автор на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 2002 г. Адам Загаевски се завръща в Полша и живее в Краков.
Адам Загаевски е полски поет със световно признание. Той е съосновател и водач на течението, наречено Поколението 68 – новата вълна в полската литература. Своеобразен манифест на това течение е неговата книга „Непредставеният свят“, излязла през 70-те години на 20 век. Сред по-известните му стихосбирки са: „Комуникат” (1972), „Платно” (1990), „Завръщане” (2003), „Невидима ръка” (2009).

Само през 2024 г. в България са идентифицирани 36 нови вида психоактивни вещества , които се срещат под различни форми – прахчета, течности, бонбони, кексчета, вейпове и смоли... Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи, 12,9% от българите (между 15 и 64 години) са употребявали наркотици поне веднъж. За сравнение - през..
Новият роман на Владимир Левчев е със заглавие "Тази сянка под червената скала". Това е променена и разширена версия на романа "Човекът и сянката", публикуван през 2012 г., но се възприема като изцяло нова творба. Предговорът, в който той говори за американската и за балканската мечта, за това по какво се различават завършва така: "Както навсякъде..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в света на ИИ и трансформира ли той креативната среда? Първото издание на българския конкурс за генерирана поезия Apollo Ex Machina дава повод за тези въпроси. Когато след 11 години царуване в света на..
Всяка трета събота от ноември традиционно в цяла Европа и у нас царува театърът. Тази година събитието е на 15 ноември в множество театрални пространства на страната. Това е 13-ата "Нощ на театрите", в която основното послание е "Нощният живот на театъра". "Европейска нощ на театъра" е международна инициатива, обединяваща театрални компании от..
Теодора Дончева, проф. Петя Александрова и Гергана Дончева представят в "Нашият ден" изложбата "Жените в българското документално кино през ХХ век", която може да бъде видяна във фоайето на кино "Одеон". Изложбата е осъществена от Института за изследване на изкуствата при БАН с подкрепата на програма "Култура" на Столичната община. Екипът..
Войната в Украйна, защо и за кого е важен Покровск, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Тодор Тагарев : За кого е важен..
Поредната стъпка, която МОН предприема, за да се справи с агресията сред учениците, е увеличаване на броя на училищните психолози и педагогически..
Да наричаме ли поезия стихотворенията, генерирани с помощта на изкуствен интелект, а нейния създател – автор? Какво представлява творческият процес в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg