Имахме късмета и щастието през 2016 г. на Софийския международен литературен фестивал да го срещнем на живо и да се убедим не само във високото качество на неговата поезия, но и да усетим деликатността му, да чуем словото му, да се възхитим на аристократизма му.
В месечника „Знак“ поетът пише: „Има обаче смърти, които не могат да бъдат приети". И това в пълна сила се отнася за неговата. Поетът Адам Загаевски (1945-2021) напусна този свят на 21 март в Краков на 75 години, но поезията му ще продължаваме да четем... За нея той написа в българското издание „Невидима ръка“ с избрани стихове в превод от полски на Силвия Борисова: „Пишат я милиони по целия свят, четат няколко хиляди късогледи.“
Загаевски е от лидерите на литературното Поколение ’68. Освен световен поет, той е и есеист, преводач, преподавател. Отличен е с престижни литературни награди. За него Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
На онази паметна среща в София Загаевски прочете стихотворение, посветено на Бродски, „от когото много се възхищавам като поет и имам щастието и честта да го познавам лично.“
Адам Загаевски създаде, по думите на Томаш Ружицки, „поезия пълна, осъзната, създаваща цялост, такава, която задава екзистенциални въпроси, напълно непредвидени...“
А преводачката му Силвия Борисова обяснява защо е избрала да преведе тъкмо този поет така: „Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години.“
Ето и самото стихотворение, отпечатано през 1999 г. в списание „Зешити литерацке“ и след 11 септември 2001 г. в „Ню Йоркър“:
Опитай да възпееш осакатения свят
Опитай да възпееш осакатения свят.
Помни дългите дни на юни
и горските ягоди, и капките вино rose.
Копривата, която методично покриваше
дворовете, напуснати от подгонените.
Трябва да възпееш осакатения свят.
Ти гледаше луксозните яхти и параходи:
една беше в очакване на дълго пътуване,
пред друга имаше само солена пустош.
Ти видя бежанците, които отиваха в нищото,
ти чу палачите им, които радостно пееха.
Длъжен си да възпееш осакатения свят.
Помни времето, когато бяхте само двамата
в бялата стая и пердето потрепна.
Спомни си концерта, когато музиката избухна.
През есента как събираше жълъди в парка,
а листата полягаха върху раните на земята.
Възпей осакатения свят
и сивото перо, което дроздът изгуби,
и деликатната светлина, която блуждае и чезне
и пак се връща.
Чуйте репортажа от срещата с Адам Загаевски и интервюто с преводачката Силвия Борисова.
Адам Загаевски е роден през 1945 година в Лвов, Полша. Семейството, заедно с други полски семейства, е прогонено през същата година и се преселва в Гливице. По-късно живее няколко години в Берлин. През 1982г. в разгара на общополските вълнения срещу комунизма Загаевски напуска Полша и живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, а по-късно и в Чикаго. Адам Загаевски е автор на 13 поетични тома, 3 повести и 8 есеистични книги. През 2002 г. Адам Загаевски се завръща в Полша и живее в Краков.
Адам Загаевски е полски поет със световно признание. Той е съосновател и водач на течението, наречено Поколението 68 – новата вълна в полската литература. Своеобразен манифест на това течение е неговата книга „Непредставеният свят“, излязла през 70-те години на 20 век. Сред по-известните му стихосбирки са: „Комуникат” (1972), „Платно” (1990), „Завръщане” (2003), „Невидима ръка” (2009).
Поп-ъп изложбите, които дават изява на прохождащи артисти са отговорност на Биляна Токмакчиева. Всеки месец нейната сформирана общност Artist at Play организира тези изложби с предварително зададена тема, като условието е артистите да не работят с обичайните за тях медии. Всеки е свободен да експериментира без да има рамката на оценката, на..
На 30 ноември е вторият премиерен спектакъл на "О(б)твързан" от Ханох Левин в Театър "Възраждане". Преводът и постановката са на режисьорката Тери Фишер. Според нея това е антиромантична комедия, в която всички са по-умни от нормалното, но са принудени да се оженят. За героите на актьорите Свежен Младенов, Жана Рашева, Георги Златарев, Мариана..
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg