Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските училища в чужбина – инвестиция в общото ни бъдеще

Снимка: abgschool.org

Ако остане настрана емоционалният и романтичен привкус на определението „възрожденски“ и се придържаме към същината му, тя е самоорганизиране на общността за просвета, запазване на идентичността, благоденствие и бъдеще.

Историята на българските неделни училища зад граница от 90-те години насам напълно се вписва в този модел. През 1991 г. държавата се отказва от финансирането на няколкото български училища към посолствата ни, съществували дотогава. Някои от тях продължават да работят чрез самофинансиране благодарение на родолюбиви дипломати. Български семейства в чужбина започват да се обединяват в местни сдружения и да откриват училища изцяло със собствени средства и сили.

След бума на икономическата емиграция в началото на хилядолетието стотици хиляди български граждани със семействата си търсят препитание и реализация зад граница. Българските сдружения и училища се умножават единствено благодарение на усилията и желанието на сънародниците ни да запазят жива връзката си с родния език, традиции и култура. През 2006 г. представителите на българските училища в САЩ се обединяват в асоциация, а на следващата година се създава и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). През 2008 г. АБУЧ запознава българския парламент с дейността си и държавните власти са принудени да „припознаят“ образованието на българчетата в чужбина като част от ангажиментите си по конституция. Следва създаването на националната програма „Роден език и култура зад граница“, която финансира частично и на програмен принцип 53 български училища зад граница, а през 2011 г. мрежата от български училища в чужбина става част от българската образователна система.

Днес училищата зад граница са 400 в 40 страни на 6 континента. Въпреки съфинансирането и методическата подкрепа от държавата, те съществуват основно благодарение на труда, средствата, енергията и ентусиазма на сънародниците ни. В последните години и особено сега в условията на пандемия става все по-очевидно, че пътищата не са еднопосочни. Доста българи се завърнаха в родината заедно с децата си, много от които са родени в чужбина. Тяхната адаптация и вписване в образователната ни система ще бъде успешна, ако владеят езика и познават културата ни. Това е новата мисия на българските училища в чужбина – разказват Снежина Мечева, говорителка на АБУЧ и директорка от 30 години на Българското училище „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон, и Боянка Иванова, основателка и дългогодишна директорка на българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, в рубриката „Всичко за образованието“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Иван Лютаков

Ние сме това, с което се храним…

Има подобна максима сред лекарите, която е силно подкрепена от гастроентеролозите. Именно специалистът в тази област д-р Иван Лютаков представи в поредния брой "За здравето" идеите на своята гилдия за здравето и болестите на стомашно-чревния тракт. Лекарят от болница "Царица Йоанна – ИСУЛ" акцентира върху диагностиката и симптомите на най-често..

публикувано на 12.11.24 в 17:20

Вокалният педагог Моника Методиева за уроците и отговорността в професията и живота

Моника Методиева и музикалното изкуство са неразривно свързани. Музиката се появява още в годините на начално и средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение "Луи Брайл". Отвежда я до Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", нейн спътник е и в ролите ѝ като актриса в Театър-лаборатория "Алма Алтер", за да..

публикувано на 12.11.24 в 16:02
проф. Диана Гергова

Проф. Диана Гергова: Археологическите паметници в България са оставени без надзор

"Има достатъчни факти, които включват писмени извори, и то гръцки, според които (а  и според преданието) азбуката е пригодена за нуждите на езика – гръцкия или изобщо балканския – е донесена от Орфей, илири , които са я приспособили към нуждите на нашите езици. Те са свързани с нуждите на една древна прослойка –  пеласгите , които всъщност са..

публикувано на 11.11.24 в 18:10

Еврика! Успешни българи: ст. лейтенант Мирослав Димитров

С него ви срещнахме още когато беше курсант от Националния военен университет "Васил Левски", факултет "Артилерия, ПВО и КИС" – Шумен. Повод беше току-що получената стипендия на името на акад. Ангел Балевски, която фондация "Еврика" дава за постижения в инженерни науки в областта на машиностроителните технологии. От тогава минаха цели 4 години...

публикувано на 11.11.24 в 16:53

Алис Димишева за нейната първа Италия

Онези, които редовно слушат "Покана за пътуване", знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления. Неотдавна студентката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята..

публикувано на 11.11.24 в 08:30