Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Комиксът – филм на хартия

Снимка: БГНЕС

1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер създава най-старата книга с картинки в света, а с нея си печели и прозвището „създател на комиксите и графичните романи“. Златната година на това изкуство обаче настъпва сто години по-късно, през 1938-а, когато на бял свят се появява Супермен – все още най-разпознаваемият комикс герой на всички времена. Супермен прави комиксите много популярни и вдъхновява създаването на голямо разнообразие от герои с всякакви суперсили – Капитан Америка, Батман, Железния човек, Зеления фенер, Жената чудо, Светкавицата и много други. Продажбите на истории, в които доброто побеждава злото в картинки, се увеличават драстично, особено по време на Втората световна война. Ако трябва пък да се даде пример за това откъде т.нар. графични романи, започват историята си у нас, със сигурност той ще включва списание „Дъга“.

Историята на комиксите е богата и тя не съдържа единствено приключенията на супергерои. Като медия, която предлага не само развлечение, но и знания, комиксът има разнообразие от жанрове. Сюжетите могат да бъдат игриви, карикатурни, мрачни, саркастични, приказни.

„Реално няма граници. Това е може би едно от най-свободните изкуства, защото въображението и уменията на художника са единствената граница за това какво ще се получи като краен резултат“, споделя Тодор Христов, един от четиримата комикс създатели, които разказаха в ефира на „Време и половина“ подробности за значението, приложението и същността на комиксите.


Историите за супергерои, които се борят със зли сили, до известна степен превземат днешните графични романи. Те печелят големите издатели и привличат филмовите компании, но също така и остават немалка част от аудиторията с впечатлението, че комиксите са просто едни рисувани книжки за деца, без особено съдържание. А те всъщност са изкуство, което съчетава в себе си книгата и филма.

„Когато хората четат комикс, това, което се случва, е да си прожектират филм в главата. Ние пък сме хората, които задават ключовите кадри, които да провокират въображението на читателя“, твърди Даниел Атанасов, по-познат като Сатанасов. Той е на мнение, че комиксите са свързващото звено между литературата и филмите, а режисурата и богатата обща култура са основните аспекти при създаването им.

Милена Симеонова, автор на визуалната книга „Всички мои животи“, също възприема комикса като филм на хартия. За нея най-важен е елементът на разказване – както с рисунки, така и с думи. Именно смесването на картинките и текста създава магията, която кара читателите да се пренесат в света на комикса и да изгубят представа за времето.

Животът на комикса започва от една чудесна идея, а след нея много често идва и сериозното проучване. Дияна Нанева винаги минава през изследователски процес, когато създава дадена комикс история. Запознава се със сценария и героите, които са определящи и за стила на графичния роман. Тя признава, че тези, на които читателите, а и самата тя, най-силно симпатизират обикновено са антигероите. Те преживяват битката между доброто и злото вътре в себе си и винаги провокират любопитството на читателите, които искат да разберат какво ги е докарало до това да бъдат лошите в историята.

Още за съдържанието на комиксите и за това как се създава то, както и за манга техниката и примерите от Япония и Европа, които доказват, че чрез комикса може да се изучават и сериозни материи – чуйте в звуковите файлове от четиримата български създатели на комикси.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Ножарова: Българският артпазар все още не е регулиран

В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..

обновено на 25.04.24 в 12:50

Резервно око: един различен поглед към реалността

Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..

публикувано на 25.04.24 в 07:53
Радостин Радев

Като на филм: пътят от България до Англия на актьора и продуцент Радостин Радев

Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От школата в Симеоново до самолета, който каца в Лондон, Радостин Радев извървява пътя на самоосъзнаването и вечното усъвършенстване в преследване на влечението – актьорското майсторство. Британската..

публикувано на 24.04.24 в 16:46
Кадър от снимачния процес

Музикален клип говори за любовта на човек към родината

Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек и родина. Идеята се ражда от режисьора Борислав Костов, който от години работи по сценарий за филм за българската история – "Коси в прахта".  Самият късометражен музикален филм е продуциран от..

публикувано на 24.04.24 в 16:04

Привидният парадокс на непреходната култура

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет. Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на..

публикувано на 24.04.24 в 11:36