1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер създава най-старата книга с картинки в света, а с нея си печели и прозвището „създател на комиксите и графичните романи“. Златната година на това изкуство обаче настъпва сто години по-късно, през 1938-а, когато на бял свят се появява Супермен – все още най-разпознаваемият комикс герой на всички времена. Супермен прави комиксите много популярни и вдъхновява създаването на голямо разнообразие от герои с всякакви суперсили – Капитан Америка, Батман, Железния човек, Зеления фенер, Жената чудо, Светкавицата и много други. Продажбите на истории, в които доброто побеждава злото в картинки, се увеличават драстично, особено по време на Втората световна война. Ако трябва пък да се даде пример за това откъде т.нар. графични романи, започват историята си у нас, със сигурност той ще включва списание „Дъга“.
Историята на комиксите е богата и тя не съдържа единствено приключенията на супергерои. Като медия, която предлага не само развлечение, но и знания, комиксът има разнообразие от жанрове. Сюжетите могат да бъдат игриви, карикатурни, мрачни, саркастични, приказни.
„Реално няма граници. Това е може би едно от най-свободните изкуства, защото въображението и уменията на художника са единствената граница за това какво ще се получи като краен резултат“, споделя Тодор Христов, един от четиримата комикс създатели, които разказаха в ефира на „Време и половина“ подробности за значението, приложението и същността на комиксите.
Историите за супергерои, които се борят със зли сили, до известна степен превземат днешните графични романи. Те печелят големите издатели и привличат филмовите компании, но също така и остават немалка част от аудиторията с впечатлението, че комиксите са просто едни рисувани книжки за деца, без особено съдържание. А те всъщност са изкуство, което съчетава в себе си книгата и филма.
„Когато хората четат комикс, това, което се случва, е да си прожектират филм в главата. Ние пък сме хората, които задават ключовите кадри, които да провокират въображението на читателя“, твърди Даниел Атанасов, по-познат като Сатанасов. Той е на мнение, че комиксите са свързващото звено между литературата и филмите, а режисурата и богатата обща култура са основните аспекти при създаването им.
Милена Симеонова, автор на визуалната книга „Всички мои животи“, също възприема комикса като филм на хартия. За нея най-важен е елементът на разказване – както с рисунки, така и с думи. Именно смесването на картинките и текста създава магията, която кара читателите да се пренесат в света на комикса и да изгубят представа за времето.
Животът на комикса започва от една чудесна идея, а след нея много често идва и сериозното проучване. Дияна Нанева винаги минава през изследователски процес, когато създава дадена комикс история. Запознава се със сценария и героите, които са определящи и за стила на графичния роман. Тя признава, че тези, на които читателите, а и самата тя, най-силно симпатизират обикновено са антигероите. Те преживяват битката между доброто и злото вътре в себе си и винаги провокират любопитството на читателите, които искат да разберат какво ги е докарало до това да бъдат лошите в историята.
Още за съдържанието на комиксите и за това как се създава то, както и за манга техниката и примерите от Япония и Европа, които доказват, че чрез комикса може да се изучават и сериозни материи – чуйте в звуковите файлове от четиримата български създатели на комикси.
Библиотечно-информационен център "Славейче" към Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" във Велико Търново организира 12 ежемесечни тематични четения на текстове. Днешната тема е "Море", а в рамките на поредицата на 27 август ще се проведе четене на тема "Моята родина", на 12 септември – "Училище, здравей!", и на 29 октомври – "Моите..
Пещера ще бъде домакин на деветото издание на Международния етнокултурен фестивал на 30 и 31 юли. Форумът събира на едно място традиции, музика и танци от различни краища на света, като съчетава богатството на фолклора с международното сътрудничество. Чуйте повече от Димитър Павлов, главен експерт "Култура" в Община Пещера.
Започва 7-ият Международен фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River в село Дебнево, община Троян. Четири вълнуващи летни вечери ще обединят любителите на музиката и природата в неповторима атмосфера под звездите на Троянския Балкан и край живописната река Видима. Какво можем да очакваме от тазгодишното издание, ще чуем в разговора на..
Младият художник и визуален артист Александър Габровски, студент по трансмедийни изкуства във Виена, на 1 август от 18.30 часа във варненската галерия M&M Art Center - Gallery открива своя самостоятелна изложба, в която преплита теми за природата, тялото и технологиите. "Цветя, машини, облаци, органи" е смело визуално пътешествие из метафори и..
Интерактивният музикално-поетичен спектакъл "Една нощ в Двореца" обещава да се превърне в най-мащабното културно събитие на лятото в Балчик – с 3D мапинг, виртуозни изпълнители, авторска музика и завладяваща хореография, с разказ, вдъхновен от историята и наследството на кралица Мария. Дворецът в Балчик ще бъде естествен декор на завладяващата..
Днес, в 14 ч., в сградата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), ще се проведе учредителното събрание на Асоциацията на българските..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg