Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мариус Донкин: Театърът е храм

45 години от откриването на обновения народен театър “Иван Вазов“

Народен театър
Снимка: Ани Петрова

На 29 март 2021 г. се навършват 45 години от откриването на обновения народен театър “Иван Вазов“ през 1976 г. с пиесата на Иван Вазов “Хъшове“.

Последната голяма реконструкция на Народния театър е от 1972 до 1976 г. Основната задача на проекта под ръководството на арх. Иван Тонев и проф. инж. Венелин Венков е да се възвърне първоначалният вид на зданието.

Директорът на Народния театър “Иван Вазов“ разказва за историята и реконструкциите на театъра.

Мариус Донкин

Мариус Донкин е главен герой в “Нашият ден“.

“Този ден от 1976 г. не отбелязваме по особен начин. Защото в историята на този театър има няколко пъти такива дати, които той е трябвало да преодолее след удари по неговата снага. И съответно във влиянието му върху начина на работа и върху трупите. Започнах да репетирам в театъра през 1976 г., веднага след неговото обновление, а влязох в трупата на този театър 77-78 г.“

Основите са положени на 4  юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър “Основа”, където преди това трупата е играла своите представления.

“На мястото е имало мочурище и хората решават това място, уж бидейки някакъв център на града, да се направи този театър. По онова време актьорските трупи са били много мобилни във всяко едно отношение. Изобщо при създаването на театъра “Основа“ и по-късно при създаването на този театър, има много сериозни послания за смисъла на театъра. Ние имаме един макет на първия дъсчен театър, който се е издигал на мястото. Вглеждайки се дълго време в него, добивам впечатлението за начина, по който са построени много читалища и много църкви в България. Вероятно още от тогава има отношението като към храм, което и сега седи в сърцата на всички, които влизат и работят в театъра.

Малко по-късно след този дъсчен театър, след сериозна преписка между Иван Д. Шишманов и Фердинанд, започва възможността за създаването на Националния театър. Тази преписка започва още при съществуването на дъсчения театър, тя е от 1896 г., за да се стигне до 1904 г., с издаден указ юни месец, а реалното започване на строежа на театъра юли месец.

Той е построен по проекта на австрийски архитекти. И е смесица на архитектурни особености. Тази любов и красота, която излъчва театърът, предизвиква и голямата любов у всички зрители и граждани на София. Те започват да преодоляват във времето раните от историята на града, които получава тази сграда.

Сградата на Народния театър през 1907 г.

През февруари 1923 г. по време на представлението на “Райна княгиня” декорите на сцената внезапно пламват. Въпреки че актьорите, персоналът и публиката се хвърлили самоотвержено да гасят пожара, огънят изпепелил и сцената, и салона.

“Първият удар, който получава Народния театър, е по време на едно юбилейно представление. Бедите в този театър пораждат в трупите особени енергии и особена иновативност. По това време Масалитинов е започнал да създава кръжоците и да събира млади хора и нови артисти за тази трупа. И по-късно тези кръжоци се превръщат в училището за театрално изкуство. Това е времето на началото на сегашната театрална академия.“

Бомбардировките 1945 г.

“Следващото тежко нещо, което преживява Народният театър, са бомбардировките през 1945 г. Тогава цялата западна част е срутена и театърът преживява отново едни период, когато трябва да бъде възстановен. Но по неговото тяло остават едни дупки, които тогава са възстановени по малко по-особен начин в името на това белезите да останат, за да има памет от случилото се. Така че това не е лошо управление, а памет, нарочно оставена по този начин. Та нека всеки, който пише по този повод, да знае защо това е така.“

marius_donkin

Първи срещи с театъра

“Първата ми среща всъщност беше с един актьор – Георги Раданов, който в този момент не участваше в първата пиеса, която репетирах. Първата ми пиеса беше “Душата на поета“. Това, което ми се случи за първи път, влизайки в театъра през служебния вход, защото бях влизал през централния още като студент, беше Георги Раданов, който ме посрещна, погледна ме и без да ми говори, повдигна вежди, нещо искаше да ми каже, което аз в първия момент от притеснение не разбрах. Веднага след това се сетих, че той ме гледа в шапката и ми сочи с вежди, че трябва да я сваля. Свалих си шапката и той ми каза следните думи: “Моето момче, добре дошъл си, но ти влизаш в храм. В храм шапката се сваля. Тук се говори тихо, не се псува, не знам дали ще успееш да осъществиш това“. И това бяха неговите напътствия. Стремим се да казваме горе-долу същото на всички млади колеги, които влизат за първи път.“

Covid-19

“Грижата и справянето в момента е трудно спрямо артистите в резултат на спецификата на тяхната работа. Иначе театърът сам по себе си, като място за зрителите, не е опасен. За тях сме се погрижили – дезинфектанти, дистанция, дисциплина. Сменени са всички филтри, така че въздухът, който влиза,  е въздух отвън.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Чурчулиев – носител на националната награда за рисунка на СБХ

Съюзът на българските художници възобнови след близо десетгодишно отсъствие Националната изложба "Рисунка и малка пластика". Традиционната експозиция представя търсенията на съвременните художници от различни поколения в областта на рисунката и малката пластика. Мащабният преглед успя и тази година да предизвика интереса на зрителите към тези по-интимни..

публикувано на 24.05.25 в 09:35
Сергей Трайков

В училищата място има само за религията на разума

В епизод 592 "Трамвай по желание" представя за своята публика театралния роман на Сергей Трайков "Уилям Шекспир не е девствена". "Мъж заварва жена си да прави групов секс и побеснял изважда пистолет; Шекспир се е родил едновременно на три различни дати; режисьор филмира Шекспирови пиеси с осъвременени имена като "Секс в лятна нощ" и "Двамата..

публикувано на 23.05.25 в 16:50
Линда Русева и Валентин Ганев

Хумор и престъпление в литературния салон на "Хумор и сатира"

Тази неделя " Академия комика " , литературният салон на редакция " Хумор и сатира ", за пореден път ще предложи на слушателите си увлекателни разкази от световната класика.  Съчетаваме двама много различни автори, Роалд Дал и Анри Троая. Всеки посвоему открива иронията, парадокса и хумора в темата за престъплението. Актьорите Валентин..

публикувано на 23.05.25 в 15:15
Are You a Modern Girl? Rituals & Nowness, 2025, кадър: Михаил Новаков

Ритуали на свързване

Съвременните ритуали са онези невидими жестове, чрез които хората се опитват да останат свързани: с тялото си, с природата, със спомена. Две изложби в София карат публиката да се запита как изкуството днес възстановява изгубената връзка между човека и света, било то общност или природа. Те приканват към завръщане към тялото, към усещането, към..

публикувано на 23.05.25 в 13:45

Третото издание на "Нова българска типография" ще бъде представено в ДОМ

Третото издание на "Нова българска типография" – изложбата в Концептуалното пространство ДОМ представя в "Артефир" дизайнерът Борил Караиванов. Куратор на експозицията, която ще бъде открита днес (22 май), е Кирил Златков. Посетителите на ДОМ ще могат да се запознаят до 27 юни с постиженията на българските дизайнери в областта на..

публикувано на 23.05.25 в 13:42