В навечерието на 1 април – отново за смеха, хумора и смешното. Смехът от вчера и смехът от днес – как се смеехме преди и на какво се смеем сега, как се промени хуморът?
Темата коментира в “Нашият ден“ Весел Цанков, хуморист, журналист и отговорен редактор на редакция “Хумор и сатира“ в БНР.
Смехът вчера
“Наблюдавам от адски много години смеха в България. Още бях съвсем малко дете, по радиото слушахме вкъщи “Зигзаг“, “Чакани гости“, “Златният кос“, всички тези легендарни предавания на редакция “Хумор и сатира“. Много смях има в България. Въпреки смяната на различните политически режими, икономически, здравни кризи хората винаги са се смели и са намирали смешното даже и в най-тъжните неща. Даже и когато имаше купонна система, имаше вицове за купоните и при най-големите протести имаше вицове за тях. Успяваме да откриваме смешното във всичко и мисля, че това е добре. Това показва едно обществено здраве.
Това, което правим ние, е това, което прави програма “Христо Ботев“ и Националното радио, това, което съхранява. Защото, ако всички тези процеси – културата, образованието, познанието, най-общо взето, бъдат оставени единствено на пазара и на тяхното саморазвитие, високите образци ще изчезнат. Това, което наричаме класика, ще изчезне. Точно това е задачата на нашата програма и на държавата – да съхрани българската и световната класика и да може да я предлага на хората, защото, ако човек няма откъде да научи, че това нещо съществува, няма как да получи потребност да го потребява и да бъде част от него и по този начин малко или много да се възвиси.“
Как се променя смехът
“Променя се, както се променяме ние. Смехът не може да е в някакъв вакуум, смешките не може да са в някаква лаборатория извън живота, смешките се базират на живота. За съжаление в тези нови времена смехът не е това, което беше. Звучи малко старешки и малко консервативно, но е така.
Сега смехът е бърз, сега смехът е повече към телесната долница, а не към разума, ума и духа. За съжаление такъв е смехът. И хората, които имат сетива да усетят този класически хумор, тези образци, които все пак искат малко замисляне, за да влезеш в тях, да почувстваш тяхната красота, са като плаващи на сал в море, от който трябва да не изпаднат. Някаква борба е, но да погледнем оптимистично, че тези неща ги има, културната програма я има и има къде да виреят по-високите образци.
Има и още нещо оптимистично. Поне според моите наблюдения през всичките тези години на книжния пазар – имаше един период 90-те години, когато нивото беше доста ниско. Може би някъде след 2000 година започна да расте. Все по-стойностни образци на световната литература започнаха да се издават. И което е още по-хубаво, все по-стойностни български книги.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg