Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

“Виолетов генерал“ в условия на пандемия

Емил Вълев: Човек не спира да се стреми, докато е жив

Снимка: Стефани Ангелова

Той е художник, музикант, създател на групата “Виолетов генерал“, която в началото на 90-те, наред с “Нова генерация“, дефинира понятието “ъндърграунд“.

Той е Емил Вълев и е главен герой в “Нашият ден“.

“Всеки от нас е засегнат от пандемията, особено хора, които са на свободна професия и зависят от заведенията, пътуванията, комуникациите. Всичко отиде в някакви строги ограничения. От друга страна, животът непрекъснато се променя, той е толкова сложен и странен, че и с пандемия, и без – пак е една лудница, особено в последните десетилетие след падането на желязната завеса.“

Как се промени “Виолетов генерал“ в последните десетилетия

“Естествено, човек се променя и се развива, трансформира се, в зависимост от вътрешните си търсения и от външната среда. Както казват психолозите, “човек е нещо, което съществува в два свята – вътрешен и външен“. Когато се променя външният свят, ти също се променяш. В последните години след едно дълго статукво, което съществуваше след Втората световна война, светът динамично започна да се променя.

И нашата работа с групата, и моето развитие също бяха доста променливи. Започнах с един конкретен даркуейв, след това се тръгна към едни по-техно ритми. След това аз с едни швейцарски артисти се увлякох много по по-абстрактната музика. И сега пак се връщам към по-конкретна материя, защото така го усещам. Един автор трябва да усеща нещата и да ги чувства, да ги харесва, да ги обича. Човек не спира да желае и да се стреми, докато е жив и сигурно така трябва.“

Мария Мира Христова и Емил Вълев

Влияние на изобразителното изкуство върху музиката

“Мисля, че много съвременни творци от цял свят имат по-широк спектър от интереси в изкуството. Още повече сега с информацията и със съвременните средства – компютри, различни начини на творчество – стимулира хората на изкуството да опитват в различни сфери.

При мен музиката беше една детска мечта. Много обичах да слушам музика. В един момент явно това ме подтикна да започна да се занимавам по-сериозно. Във Франция започнах по-сериозни занимания. Мога да кажа, че по-скоро съдбата ме насочи към тези неща. Не знам доколко вътрешните желания се проектират върху живота на човек и доколко външните обстоятелства го формират.“

Философията в музиката

“По принцип се казва, че хората, които се занимават с изкуство, са по-чувствителни. Най-малкото защото развиват чувствителността си чрез работата си, чрез това, което правят. Това пак е индивидуално и зависи от човека. Смятам, че всеки човек има емоции, чувства, възприема понякога много дълбоко нещата с болка и тъга. Това е един много дълъг разговор, защото може би смисълът на човешкия живот е точно, срещайки се с този живот в материята, да се изпита неговата чувствителност, неговата емоционалност като реакция спрямо нещата, които му се случват. Ние сме малко като камъните в реката, които ги влачи течението, и лека-полека острите ръбове се изглаждат.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Безсъдбовност" – романът на Нобеловия лауреат Имре Кертес

"Безсъдбовност" е най-известният роман на унгарския писател от еврейски произход Имре Кертес. Това е първата книга от неговата трилогия за Холокоста, наградена с Нобелова награда за литература през 2002 година за "книгите на писателя, които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята". За първи път романът е публикуван..

публикувано на 27.11.24 в 17:35

"Есенна соната" на Плевенския театър гостува в София

Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...

публикувано на 27.11.24 в 14:34

Пунта: Преосмисляне на границите

Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..

публикувано на 27.11.24 в 13:05

Сатиричният театър с почит към петима големи артисти

90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ.  Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..

публикувано на 27.11.24 в 11:55

Нова поетична антология събира 43-ма български автори

"Антология Съвременна българска поезия" има  официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..

публикувано на 27.11.24 в 10:15