Той е художник, музикант, създател на групата “Виолетов генерал“, която в началото на 90-те, наред с “Нова генерация“, дефинира понятието “ъндърграунд“.
Той е Емил Вълев и е главен герой в “Нашият ден“.
“Всеки от нас е засегнат от пандемията, особено хора, които са на свободна професия и зависят от заведенията, пътуванията, комуникациите. Всичко отиде в някакви строги ограничения. От друга страна, животът непрекъснато се променя, той е толкова сложен и странен, че и с пандемия, и без – пак е една лудница, особено в последните десетилетие след падането на желязната завеса.“
Как се промени “Виолетов генерал“ в последните десетилетия
“Естествено, човек се променя и се развива, трансформира се, в зависимост от вътрешните си търсения и от външната среда. Както казват психолозите, “човек е нещо, което съществува в два свята – вътрешен и външен“. Когато се променя външният свят, ти също се променяш. В последните години след едно дълго статукво, което съществуваше след Втората световна война, светът динамично започна да се променя.
И нашата работа с групата, и моето развитие също бяха доста променливи. Започнах с един конкретен даркуейв, след това се тръгна към едни по-техно ритми. След това аз с едни швейцарски артисти се увлякох много по по-абстрактната музика. И сега пак се връщам към по-конкретна материя, защото така го усещам. Един автор трябва да усеща нещата и да ги чувства, да ги харесва, да ги обича. Човек не спира да желае и да се стреми, докато е жив и сигурно така трябва.“
Влияние на изобразителното изкуство върху музиката
“Мисля, че много съвременни творци от цял свят имат по-широк спектър от интереси в изкуството. Още повече сега с информацията и със съвременните средства – компютри, различни начини на творчество – стимулира хората на изкуството да опитват в различни сфери.
При мен музиката беше една детска мечта. Много обичах да слушам музика. В един момент явно това ме подтикна да започна да се занимавам по-сериозно. Във Франция започнах по-сериозни занимания. Мога да кажа, че по-скоро съдбата ме насочи към тези неща. Не знам доколко вътрешните желания се проектират върху живота на човек и доколко външните обстоятелства го формират.“
Философията в музиката
“По принцип се казва, че хората, които се занимават с изкуство, са по-чувствителни. Най-малкото защото развиват чувствителността си чрез работата си, чрез това, което правят. Това пак е индивидуално и зависи от човека. Смятам, че всеки човек има емоции, чувства, възприема понякога много дълбоко нещата с болка и тъга. Това е един много дълъг разговор, защото може би смисълът на човешкия живот е точно, срещайки се с този живот в материята, да се изпита неговата чувствителност, неговата емоционалност като реакция спрямо нещата, които му се случват. Ние сме малко като камъните в реката, които ги влачи течението, и лека-полека острите ръбове се изглаждат.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с разкази. Използваме този повод, за да поговорим за един от най-големите български писатели на ХХ век, сдобил се с авторитет и признание още приживе и то в най-различни среди – литературни,..
"Макове сред асфалта" е сборник с кратки разкази, есета и публицистика, писани от Красимира Димова през различни периоди от живота ѝ. Авторката повече от три десетилетия живее и работи в Австрия, но героите и събитията в книгата са български. И автентични до болка. Хората в тези разкази са от местата, през които е минал и животът на Красимира Димова..
Катерина Кокинова казва в интервю пред Марин Бодаков за списание "Тоест": "Езиково Гомбрович сякаш стои най-близо до Бруно Шулц, а философски – до Виткаци (неслучайно са наречени тримата мускетари на междувоенната литература). Важна е и позицията му в линията на полската драматургия от втората половина на ХХ в. с Ружевич и Мрожек. И всъщност..
На "най-голямото поетично-музикално събитие за този сезон!" , както го определят организаторите му, ни канят на 23 октомври издателство "Скрибенс" и блус-рок групата Baron Chameleon. "Сърцето на есента: поезия и музика" е заглавието на вечерта, която включва изпълнения от поетите Анастасия Стоева, Анна Лазарова, Антонина Георгиева, Биляна..
На 23 октомври в Гьоте-институт България ще бъде представена изложбата "Лечебни растения в смъртоносната зона". Това е и първото гостуване на германския фотограф Свен Йоне в България. Изложбата включва две от най-новите му серии, които задълбочават основните теми в творчеството му : паметта, историята и личната перспектива към колективното минало...
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия..
Единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат – "Колосът", вече има свой български превод на Румен Павлов. На 22 октомври от 18:30 часа в..
На 21 октомври от 18.00 ч. в Дом “Дора Габе” в столицата е премиерата на книгата "Славчо Пирчев – Битолският войвода от Брезник" на Станислава Пирчева и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg