Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Чобанова: Проблемът е на ниво комуникация между отделните звена, а не на медицината като цяло

Медикаменти – *полипрагмазия – самолечение

Проф. Момеков: Когато има пълен достъп до здравното досие, лекарят, който предписва терапията, ще може да види с какво е лекуван пациентът

| обновено на 31.03.21 в 14:29
Снимка: БГНЕС

Прибягваме ли често до самолечение и колко опасно може да бъде то? Факт ли е прекомерната употреба на лекарства у нас? До какво може да доведе приемането на няколко лекарства едновременно? Съществува ли и у нас проблем с приема на опиоидни лекарства?

Темите коментира в “Нашият ден“ д-р Виктория Чобанова, общопрактикуващ лекар и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари за София - област.

“По отношение на опиоидни лекарства, този проблем, мисля че не съществува. Дотолкова, доколкото при нас е много строга регулацията за изписване на опиоидни лекарства и те се прилагат само в определени случаи, като най-често се предоставят безплатно на хората, които са с онкологични заболявания. В този смисъл мисля, че употребата на опиоидни препарати у нас не е проблем. Не виждам в практиката си увеличение на тази употреба или на търсенето на тези препарати.“

Трета възраст

“Факт е, че хората с напредване на възрастта имат все повече и повече заболявания, които изискват все повече различни препарати. Факт е, че както медицината, така и фармацията напреднаха много. Няма как да повлияем тези болестни състояния и да поддържаме хората в добра компенсация, ако те не използват медикаменти. Средната продължителност на живота в последните 100 години може би се е увеличила с повече от 15 години, което е заради по-доброто развитие на медицината и на медикаментите, така че употребата на лекарства при хората в третата възраст по принцип е висока и няма как да стане по-ниска.

Проблемите при възрастните хора по принцип са свързани с това, че поради факта, че имат повече заболявания, на тях им се налага много често да влизат в болници, да бъдат консултирани от специалисти, като за съжаление в България, може би не само тук, всеки тесен специалист се опитва да повлияе максимално измененията, които касаят неговата специалност. По този начин се получава, че един човек, който е с хипертония, сърдечна, бъбречна недостатъчност, минавайки през трима специалисти, получава от всеки един по три-четири медикамента, които се счита длъжен да пие.

Същото се получава и след хоспитализация. Пациентите се изписват с набор медикаменти и някои от тях считат, че трябва да ги пият до живот, независимо че вече не са необходими. По тази причина е хубаво, че в България съществува системата за наблюдение на хроничните заболявания от общопрактикуващия лекар, който в България има достатъчна квалификация да управлява това лечение, тези състояния, така че хората да получат максимален ефект за това, което е необходимо, без да пият излишни медикаменти.“


Проблемът

“Пациентът не може сам да реши. Това не е нито негово право, нито негово задължение. Защото той няма необходимите познания за това. Правило в моята практика например е след всяка консултация пациентите да ми се обадят и да ми кажат какво се е случило и да видя медикаментите, които са изписани, и да преценим какви са ползите и рисковете от лечението. Защото понякога ми се е случвало двама различни специалисти да изписват два различни препарата от една и съща група, което в медицината не е правилно. Без да знае всеки от тях какво е изписал другият. Проблемът в нашата система е по-скоро на ниво комуникация между отделните звена на медицинската помощ, отколкото на ниво медицина като цяло.“

Самолечението

“Самолечението в България е широко разпространено не само между хората от третата възраст, но във всички възрастови групи, включително от ниво бебе. Въпреки написаните регулации – лекарства без лекарско предписание да не се издават без рецепта, масова практика е в аптеките да могат да бъдат закупени медикаменти, които изискват рецепта на лекар. Според мен трябва да се вземе някакво адекватно решение на държавно ниво, за да се намалят случаите на самолечение.“



Темите коментира в “Нашият ден“ и проф. Георги Момеков, преподавател в катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ при Фармацевтичния факултет на МУ, София.

“Несъмнено между предписващия някакво лекарство специалист и общопрактикуващия лекар трябва да има някаква форма на обратна връзка. Може би, когато в България има електронна здравна карта и имаме пълен достъп до здравното досие на един пациент, лекарите, които предписват терапията, ще могат бързо да видят с какво е лекуван пациентът и какви са му хроничните проблеми. Защото понякога в забързаното ежедневие няма време за т.нар. "лекарствена анамнеза". Понякога се оказва, че пациентът приема лекарства, които могат да решат част от проблема, заради който отива при пореден специалист.“

Нежелани лекарствени реакции

“Повечето проучвания за взаимодействие между медикаменти, когато говоря за същинско проучване, което дава на един човек две лекарства и следи какво става, се правят с две лекарства. Когато лекарствата станат повече от две вече има много проблеми, защото всичките лекарства си отиват от нашето тяло по два основни механизма, две магистрали – през бъбрека и през черния дроб. Когато всичко се случва с медикаменти, ще се получават тапи по тези магистрали. Отделен е въпросът, че пациентът невинаги приема лекарство, предписано от лекаря. Колкото повече са тези лекарства, толкова по-голяма е вероятността да се случват грешки.“

Изписване на много медикаменти – имаме ли проблем?

“Правилното разпределение зависи от предписанието на лекаря. Има случаи, в които част от медикаментите са налични на пазара и под формата на таблетки с контролирано освобождаване. Друга опция е някой път две-три таблетки да могат да бъдат събрани в една. Защото има комбинации, които позволяват да се намали това таблетно обременяване. Това е работа на лекаря, който ги предписва.

Неприятното в България е, че ние сме една немного здрава нация. Това до голяма степен е свързано с факта, че стигаме до лекар, когато вече е много късно. Даже не намирам всичките явления с много хапчета у нас за *полипрагмазия. Полипрагмазия би било, когато това е една наистина безразборна, нерационална употреба. Когато пациентът е развил усложнения заради това, че години наред не си е лекувал диабета и хипертонията, той ще се сдобива с повече таблетки.“


Хранителни добавки

“Проблем е, когато хората си купуват неща от интернет. Там може да имаме проблем с примеси. И дори в някои от добавките недобросъвестни производители слагат необявени химични субстанции, което прави нещата по-сложни. Хората, които приемат много лекарства, не казвам да не пият добавки, но трябва да са много внимателни и да не лежат на максимата – не ме питай, за да не те лъжа. Когато ходят на лекар, трябва да споделят всички неща, които правят, включително и хранителните добавки, защото някой път лекарят може да наложи запор.“

Интервютата можете да чуете от звуковите файлове.

*Полипрагмазия (polypragmasy – лат.) – Изписване на много медикаменти наведнъж. Прекомерен прием на лекарства. Смята се за неправилен подход в медицината. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анелия Торошанова и д-р Орлин Колев

Конституционни ребуси и изборни предизвикателства

Преди дни Конституционният съд се произнесе, като обяви Решението на НС за предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов за противоконституционно. В случая решението на КС има ли възстановителен ефект? За ветото на президента по отношение на Закона за адвокатурата. В "Законът и Темида"..

публикувано на 27.09.24 в 14:15
Ана-Мария Кръстева

"Сътворението" – ново предаване търси отговори на екзистенциални въпроси

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за новия си проект – предаването "Сътворението" по програма "Христо Ботев". Тя разказа, че идеята за този проект носи в себе си от дълго време и многократно е опитвала да го реализира, но безуспешно до..

обновено на 27.09.24 в 13:40
Елена Шагай

Миграция, медицина и сладкарство: Историята на Елена и нейния нов живот в България

Днес в предаването "Мигранти с таланти" ви представяме вдъхновяващата история на Елена Шагай, която пристига в България преди пет години от Украйна. Елена идва тук, водена от любовта към своя български съпруг, когото тя с топлота нарича "най-прекрасният мъж на света". По образование, тя е лекар вирусолог, но заради езиковата бариера така и не успява да..

публикувано на 27.09.24 в 13:09
Съдът на Европейския съюз в Люксембург

Съдебната практика на Съда на ЕС

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". В това издание съдия Марияна Кънчева  се опитва да синтезира важните процедурни промени,..

публикувано на 27.09.24 в 12:15

"Нощта на учените" събира артисти и учени в магически светове

Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в последния петък на септември. Днес, на 27 септември, посетителите на Националния природонаучен музей при БАН ще имат възможността да се срещнат с д вама орнитолози, двама палеонтолози, един артист и..

обновено на 27.09.24 в 12:08