На 1 април в Деня на шегата, хумора и иронията Маргарита Доровска, директор на музей „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово, разказва в “Артефир“ за празника, за музея и за смешното днес.
“Тази година 1 април наистина ни е смешен. Наскоро си гледахме снимките от миналия 1 април, когато празнувахме затворени. Физиономиите ни бяха малко стреснати, но тази година е съвсем различно, защото за първи ден отново са отворени музеите. Както винаги, имаме Ден на отворените врати с вход свободен.“
Следващата година музеят има 50-годишен юбилей
“Последната година си мислим доста за този половинвековен юбилей, който ни предстои идната година. Ровим се из архивите, преглеждаме историята на музея. Тя е изключително добре запазена в документи. Подготвяме едни обзор на тези 50 години.“
Смешното – преди и сега
“Няма как да не си даваме сметка, че сатирата във времето преди 1989 г. е имала едни доста ясни, макар и неписани правила – докъде, как и с кого можеш да се шегуваш. Знаем за сатирици, които са си позволявали повече, знаем и за такива, които са били набеждавани, че са си позволявали повече, например книжката “Люти чушки“.
Сега политическата сатира е добре дошла в “Дом на хумора и сатирата“. Стараем се да я показваме максимално много. Даваме си много ясна сметка, че хуморът е много базиран на контекста. Универсалният хумор става скучен. Хората се забавляват на това, което отговаря на актуалното им ежедневие. Това се опитваме да показваме.
Нетърпимост към хумора имат тези идеологии, които са с фундаменталистка нагласа. Тоталитарните режими. Властта, която не понася никаква форма на съпротива, шега, тоталитарната власт. Все повече ни се струва, че тя намалява в нашия свят и едновременно с това такива острови остават.
Другото, което се случва, е едно изключително разместване на пластовете с глобализацията. Ако някога е имало сатирични издания, които са били разпространявани с абонамент, и хората са искали да ги получават, забавлявали са се със съдържанието им, то сега има съдържание, което попада пред очи, които са неподготвени за него. Случаят с „Шарли Абдо“ е такъв, освен хората, които получават списанието, то е попаднало и сред хора, които нямат тази чувствителност и нямат разбиране за свободата на изразяване. Това е сблъсък на цивилизации. В случая религията изключително умело се използва като инструмент за управляване на политически и икономически интереси.“
Следи от пандемията в хумора
“Много е осезаемо това в кратките шеги, т.нар. “мемета“, които се разпространяват в интернет. С колегите направихме преглед на това как са се променяли те в тази една година. Първите са свързани с искрено забавление от абсурдността на ситуацията. Че се движим с маски, че можеш да влезеш в банката с маска, историята с изчезването на тоалетната хартия, първото осъзнаване на новия начин на общуване, дистанционната работа – това бяха първите шеги.
Лятото се успокоихме и буквално забравихме за тези три месеца, в които седяхме по къщите. Есента започнаха да се появяват шегите около ваксините. Около Нова година ни се искаше магически да повярваме, че в 12 часа всичко ще е различно.
В момента това, което наблюдавам, е изключително много “мемета“, свързани с умората и депресията. Хората се шегуват със себе си, че са объркани, депресирани, че прекаляват с алкохола, напълняването и т.н. Определено усещането е за умора.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Шанел Еркин е родена във Варна. Учи оперно и класическо пеене. Още от десетгодишна изнася образователни концерти с Шуменската филхармония. Завършва с отличие Френската гимназия във Варна. " Синини " е нейната дебютно стихосбирка. Редактори на книгата са Петър Чухов и Георги Гаврилов. Ето какво пише Георги Гаврилов за книгата: "Синини" на Шанел..
Къде ни намира киното? Дали все още предпочитаме да седнем в тъмния салон, заедно с десетки други зрители и колективно да преживеем историята и емоциите в един филм, или търсим усамотение у дома, където можем да връщаме и превъртаме, да спираме колкото пъти си искаме и да разчитаме, че никой няма да хрупа пуканки точно до нас? И дали гледаме един..
"Случаят Йов", книгата на френския философ Рене Жирар в превод на Тони Николов, ще бъде представена тази вечер ( 30 януари) в Книжен център "Гринуич" от 18.30 ч. Френският мислител е известен със своята "миметична теория". Определян е като антрополог на насилието и на религиозното. На български език през 2006 година е издадена – отново в превод..
Редколегията на списание " Страница " отбелязва 80 години от рождението на проф. Светлозар Игов, която се навършва на 30 януари. "Уви, той не е сред нас телом, но духом е тук", пишат от редакцията, определяйки го съвсем точно като "един от най-мощните литературни хора на България " . Учен, литературен критик и историк, есеист, поет,..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни португалски стрийтарт художници. В експозицията традицията среща модерността, а уличното изкуство се превръща в глас на новото поколение артисти. Изложбата обединява творбите на водещи артисти,..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов , началник на Шесто мъжко отделение в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg