Силата на Кръста Господен

Както пътникът, уморен от дългия път, отдъхва някъде по средата на пътя, така и християните, които пътуват към Небесния Йерусалим – Пасхата Господня, се прекланят пред кръста, по средата на Великия пост, за да съберат сили за по-нататъшното пътуване. В богослужебната химнология Христовият Кръст се величае като всеоръжие, което дарява живот, благодат и спасение. Преди Христос кръстът е символ на безчестие и позорна смърт. Със страданията и изкупителната Си жертва Спасителят освещава кръста. След Неговата смърт кръстът вече е символ на жертвена любов и победа над злото.

Достойното носене на кръста значи спазване на повелите оставени ни от Сина Божии, а огледаме ли се около себе си ще видим, че много малко са хората, които се съобразяват с тях в живота си, независимо от красивите думи, зад които често скриват позорните си дела. Застанали пред Кръста, на който Спасителят беше прикован, „презрян и унижен“ повече от всички синове човешки, според пророчеството на Исаия, ние се питаме: Какво беше сторил, че така жестоко се отнесоха към Него?

Заедно с иконом Александър Лашков, от столичния храм „Св. Тройца“ в едноименния столичен квартал, разговаряме за един от главните символи на християнската вяра – Кръстът Господен. Какво означават думите на Христос: „... който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва...“ Защо по средата на Великия пост се предлага на съзерцанието на вярващите Христовият кръст?

Християнска поезия
Стихотворението „Молитва“ от Емануил Попдимитров, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.