Националният дворец на културата бележи 40 години от своето създаване. 1981 е годината, когато се открива това пространство.
През 80-те години НДК се превръща в мечтаното средище за културни и обществени мероприятия на международно ниво. Започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуства. Дворецът предлага много модерни за времето си съоръжения. Предоставя пространства, приготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари и други събития.
Каква е равносметката за Двореца на културата за тези 40 години?
Темата коментира главният герой в “Нашият ден“ Борислав Велков, председател на Съвета на директорите в НДК:
“Бих искал да върна времето назад и да кажа, че точно на 31 март 1981 г. е открита Зала 1 на НДК. Отделните пространства на двореца са се откривали на отделни етапи. Празнуваме една легендарна история. Традиции, много от които са съхранени. А спокойствието днес, по време на пандемията, е по-скоро временно затишие и се надявам, че до няколко месеца не само НДК, но всички пространства за култура, всички конгресни центрове в България, в Европа и по света ще се върнат към нормалния си живот.
Да, има значителни промени в нашата дейност, някои от тях може би ще останат като тенденции, но личните ми наблюдения и очаквания, базирани на опита ми, са, че по един или друг начин ще се възвърнем към нормализация.“
Миналото
“Арх. Баров и целият екип, който е създал НДК, са били изключителни визионери. В онези години са подходили изключително модерно към съвременните тенденции за културни и конгресни центрове. Това визионерство е стигнало дотам, че към днешна дата НДК продължава да бъде най-добре проектираното интелигентно функционално съоръжение в България, но и в региона. НДК би могъл да бъде сравнен с много примери по света в тази посока.
В онези години е имало официален вестник на НДК, който се е издавал регулярно, докато е вървяло строителството. В последния брой определят НДК като едно “Величаво дело“. Имам спомен от заглавие, което ме впечатли. И това наистина е така, защото с построяването на Двореца всъщност се дава съвсем нов тласък и в културата в България, и не само в България, тъй като в този период е имало развитие и на нашите културни мисии извън страната. Това е била една цялостно свързана културна система.
От друга страна, се поставя начало на съвременната конгресна индустрия в България. В периода от 1981-1989, въпреки че сме били от другата страна на стената, са проведени няколко много значими световни изложения и форуми.
Технологиите за годините са били най-съвременните. Много от тях уникални, защото са създадени само за Националния дворец на културата. Голяма част от тях работят – и то безотказно. Любопитен факт е, че голяма част от функционалните системи в онези години не са произведени в социалистическия блок, а са използвани най-добрите технологии, които са съществували. В Зала 1 например цялото оборудване на звука е произведено от много голяма американска компания, която и до ден-днешен е лидер на пазара.“
Нужна ли е модернизация
“НДК е проектирано да издържи не 40, а сигурно 240 години. Всяко едно такова място изисква постоянна промяна. Тъй като това са съоръжения, създадени за хората, културата, бизнеса, което означава, че то трябва да следва нуждите на публиката и да се модернизира.“
Пандемията
“Постоянно сме в процес на актуализация и създаване на кризисни стратегии – краткосрочни, с визия за месеци, и за година-две. Нещо, проектирано с такъв мащаб, е трудно да оцелее с тези ограничения. Но се опитваме в целия този вакуум там, където е възможно, да съществуваме и да имаме дейност. Малките ни сценични пространства почти не са спирали работа, освен в моментите на пълни ограничения. Опитваме се да бъдем гъвкави, търсим нови възможности.
Идва епохата на хибридните събития. Конгресната индустрия откри дистанционното провеждане на събитията. Културната индустрия също откри за година дигиталните възможности. Трябва да се адаптираме към новата действителност. Много неща в конгресната и културната индустрия ще се променят и се промениха.“
Повече за програмата, свързана с 40-годишнината на НДК, можете да чуете от разговора в звуковия файл.
В Къща музей "Ненко Балкански" в Казанлък беше открита на изложбата "НАЧАЛОТО. Укрепяване на пороите и залесяване", която е посветена на делото на Феликс Вожли и Петър Манджуков. Четири важни годишнини се отбелязват с нея. Това са 150-годишнината от рождението на френския лесоинженер Феликс Вожли, 120 години от основаването на "Бюрото за укрепване на..
В световния ден на книгата и авторското право говорим с Валентин Калинов, философ, психолог и преподавател, за четенето като занимание на ума, като метод за добиване на по-нюансирано мислене, като сложност, като удоволствие, дори като еротика. "Има основание да се тревожим относно грамотността, но очевидно се намираме в период на трансформация,..
Театралният пърформанс "Клетви" се играе вече няколко пъти, а предстои и последното му представление – на 27 април в YALTA Art Room. Идеята и режисурата са на Марион Дърова, драматургията е на Стефан Иванов, звуковата среда – на Александър Евтимов-Шаманчето, костюмите – на Рая Кърпачева, а Мартина Апостолова и Николай Колев са актьорите на това..
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно". За изминалите години той има още две изложби там. В пространството на галерията са представяли свои работи едни от най-добрите български художници – ето няколко имена: Динко Стоев, Камен..
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори от седем държави ще се срещнат с българската публика. Сред тях има вече утвърдени писатели като Мария Степанова, Шехан Карунатилака, Ю Хуа, както и млади творци – Анастасия Левкова от Украйна, Никола..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg