Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетесата Елка Няголова представя новата си книга „Парапет за душата“

Снимка: личен архив

„Парапет за душата“ – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията изреченото може да бъде тълкувано буквално, нали тя е изкуство на индиректното, често подсъзнателно внушение, също както и музиката. Трябва да притежаваш слух, който да трепти на същата честота, като словото на поета. И въпреки всичко, влязъл в омагьосаната гора или в „тайната градина“ на Елка Няголова, в съзнанието ти се материализира гледка, усилена от реален световъртеж и сърдечен спазъм. Нещо повече – усещаш се да вървиш като по въже или по хлъзгава тясна пътечка на главоломна височина. И единственото, което те пази и задържа да не паднеш, е той – Парапетът за душата, който я огражда от бездната на Небитието“, споделя в послеслов за новата книга на Елка Няголова редакторът ѝ Надя Попова.

„Стихотворения изповеди с неочаквана образност, с интонации от шепот до вик. Красиви и едновременно болезнени, апокалиптични картини, които те впримчват, всмукват те в силовото си поле. Картини, в които не просто минават на забавен каданс спомени от лично преживяното, а вълнуващ филм, в който сякаш е вграден онзи загадъчен „25-и кадър“ за внушение на подсъзнателно ниво, но не за да зомбира, а за да облъчи с просветление, обич и милост“, пише още Надя Попова.

Стихосбирката „Парапет за душата“ съдържа пет цикъла: „Р.S. За едно хвърчило“, „Горчиви песни“, „Призрачни лагуни“, „Високосна любов“ и „Стръмни сезони“. Тя е съвместно издание на Славянската литературна академия и издателство „Български писател“.


НЕ/ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ


Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си –
на живота, пунктирал тези дълги, предълги есени.
Любовта си остана непрочетена книга за слепи.
И напразно се взирам: всички думи в нея са слети.
И очите отслабнаха за моите собствени грешки.
И пробягват през ред и през хора, които съм срещала.
Помътня и окото на деня – как конеца ще вдене?!
Моят ден все премигва със очи на невиждащ младенец.
Иде време за прочит, най-суровия прочит на себе си,
Но през ред се повтарят във живота ми грешки и есени.
Преживявах съдбите на Ботев, на Димчо и Яворов.
А пък свойта пропуснах и сега отмъщава ми, явно.
Иде време за прочит. Но нали есента е предълга,
крие всичко в мъглите, а показва сърдечните дългове.
Задимява душата ми като шума пред зима пожертвана.
А над мен, а над нас сякаш пеят и плачат жерави…


Поетесата Елка Няголова представи новата си книга в „Артефир“, Димитрина Кюркчиева разговаря с нея в звуковия файл.

Родена в Добрич. Живее във Варна. Учи в СУ „Свети Климент Охридски” – българска филология. Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и Председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „Знаци”. Член на Съюза на българските писатели.

Авторка е на книгите“Прозорци” (на украински език), 1983 г., Киев; “Не съм Пепеляшка”, 1984; “Нулева група”, 1987 г.; “Правопис на надеждата”; Делфини на сушата”, 1992; “Петият сезон”, 1994; “Рисунки от един град” (на френски език), 1995, Париж; “Земен гейм”, 1997; “Требник” или “Писма от Белоногата”, 2000; “Белият влак”, 2002; “Ние”, 2005; “Кестен на дланта” (на руски език), Москва, 2006; „Ние” – (на македонски), Македония, 2007; „Маса за трима” – (на сръбски), Сърбия, 2008; „Бели пейзажи” – (на полски), Полша, 2009; "Писма от/до брега“, 2008; „Слънчев кладенец“ 2012; „Шест грама“ 2017.

Заедно с художника Валерий Пощаров са автори и на един син (българско издание). Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто редактор и издател е. Нейни стихове са превеждани на руски, украински, английски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и др. езици.

Носителка е на редица престижни национални литературни награди, сред които: “Златният пегас” от “Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда “Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество. Първата носителка е и на националната литературна награда “Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е на литературната награда на името на Л.Н.Толстой (на МАПП), както и на полската литературна награда „Белият ангел на поезията”. Награда „Варна“, присъдена на Международната творческа организация „Славянска литературна и артистична академия“ – за 10-годишна литературна дейност и художествен превод, за изключителен принос за популяризирането на българската литература по света, за утвърждаването на варненските културни практики и автори (2016); „Мара Белчева“ (Национална награда, 2012).

Носителка на руските ордени: „Мих. Ломоносов”, „Гр. Державин”, „Грибоедов”, Златна значка на Съюза на писателите на Русия, връчени за духовния ѝ принос в укрепване на двустранните културни контакти между двата народа.

Снимки – личен архив на поетесата.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Етногенезис и етническа история на българския народ" на Румен Иванов

Основната цел на Румен Иванов е чрез последната си книга "Етногенезис и етническа история на българския народ" е наистина, амбициозна, но и дълбоко осъзната. Тя представя мащабната картина на етнокултурното развитие на българския национален "организъм" от самото му раждане, през вековете на изпълненото с драматизъм и бурни обрати минало, като стигне и..

публикувано на 16.09.25 в 18:51
Село Делжилер

Как българската култура се съхранява в чужбина

Това лято в рамките на стажантските програми на БНР, Ангелина Евчева, второкурсничка от ФЖМК на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и бесарабска българка от одеското село Делжилер, избра да ни разкаже за историята на своята общност и за един от най-важните местни герои.   Хореографката, библиотекарка и пазителка на традициите Анна..

публикувано на 16.09.25 в 17:16

Голяма ретроспективна изложба на Иван Вукадинов се открива в СГХГ

"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник, приет в Колекцията за модерно и съвременно изкуство на Ватиканските музеи.  Експозицията, която се открива на 16 септември, ще продължи до 23 ноември в СГХГ . Целта ѝ е да запознае публиката с..

публикувано на 16.09.25 в 16:22
Национална библиотека

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с изложба "Наследство и памет без граници"

В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с Националната библиотека на Сърбия и Словашката национална библиотека и представя многообразието на регистрираното документално културно наследство в Регистъра на ЮНЕСКО "Паметта на света". Инициативата има..

публикувано на 16.09.25 в 16:02

I Международен черноморски театрален фестивал е с мотото "Театърът се вълнува"

Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" учредява свой международен фестивален форум. Предстои първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ). Фестивалната визия, дело на графичния дизайнер Славяна Иванова, подсказва мястото на събитието със стилизирани изображения на риби, а фестивалното мото "Театърът се вълнува" търси..

публикувано на 16.09.25 в 15:26