„Парапет за душата“ – тази метафора се появява в не едно и две стихотворения на едноименната нова книга на Елка Няголова… Най-малко в поезията изреченото може да бъде тълкувано буквално, нали тя е изкуство на индиректното, често подсъзнателно внушение, също както и музиката. Трябва да притежаваш слух, който да трепти на същата честота, като словото на поета. И въпреки всичко, влязъл в омагьосаната гора или в „тайната градина“ на Елка Няголова, в съзнанието ти се материализира гледка, усилена от реален световъртеж и сърдечен спазъм. Нещо повече – усещаш се да вървиш като по въже или по хлъзгава тясна пътечка на главоломна височина. И единственото, което те пази и задържа да не паднеш, е той – Парапетът за душата, който я огражда от бездната на Небитието“, споделя в послеслов за новата книга на Елка Няголова редакторът ѝ Надя Попова.
„Стихотворения изповеди с неочаквана образност, с интонации от шепот до вик. Красиви и едновременно болезнени, апокалиптични картини, които те впримчват, всмукват те в силовото си поле. Картини, в които не просто минават на забавен каданс спомени от лично преживяното, а вълнуващ филм, в който сякаш е вграден онзи загадъчен „25-и кадър“ за внушение на подсъзнателно ниво, но не за да зомбира, а за да облъчи с просветление, обич и милост“, пише още Надя Попова.
Стихосбирката „Парапет за душата“ съдържа пет цикъла: „Р.S. За едно хвърчило“, „Горчиви песни“, „Призрачни лагуни“, „Високосна любов“ и „Стръмни сезони“. Тя е съвместно издание на Славянската литературна академия и издателство „Български писател“.
НЕ/ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
Поетесата Елка Няголова представи новата си книга в „Артефир“, Димитрина Кюркчиева разговаря с нея в звуковия файл.
Родена в Добрич. Живее във Варна. Учи в СУ „Свети Климент Охридски” – българска филология. Работи дълги години в централния периодичен печат като журналист и старши редактор. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и Председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество „Знаци”. Член на Съюза на българските писатели.
Авторка е на книгите: “Прозорци” (на украински език), 1983 г., Киев; “Не съм Пепеляшка”, 1984; “Нулева група”, 1987 г.; “Правопис на надеждата”; Делфини на сушата”, 1992; “Петият сезон”, 1994; “Рисунки от един град” (на френски език), 1995, Париж; “Земен гейм”, 1997; “Требник” или “Писма от Белоногата”, 2000; “Белият влак”, 2002; “Ние”, 2005; “Кестен на дланта” (на руски език), Москва, 2006; „Ние” – (на македонски), Македония, 2007; „Маса за трима” – (на сръбски), Сърбия, 2008; „Бели пейзажи” – (на полски), Полша, 2009; "Писма от/до брега“, 2008; „Слънчев кладенец“ 2012; „Шест грама“ 2017.
Заедно с художника Валерий Пощаров са автори и на един син (българско издание). Зад нея стоят десетки книги (разнообразна литература), чийто редактор и издател е. Нейни стихове са превеждани на руски, украински, английски, немски, френски, сръбски, полски, румънски, гръцки, хърватски, румънски и др. езици.
Носителка е на редица престижни национални литературни награди, сред които: “Златният пегас” от “Южна пролет” (за дебютната ѝ книга), Ботевата награда за поезия на ИК “Христо Ботев” за 2005 г., Голямата награда “Изворът на Белоногата”, давана за цялостно творчество. Първата носителка е и на националната литературна награда “Дора Габе”, също за цялостно творчество. Лауреат е на литературната награда на името на Л.Н.Толстой (на МАПП), както и на полската литературна награда „Белият ангел на поезията”. Награда „Варна“, присъдена на Международната творческа организация „Славянска литературна и артистична академия“ – за 10-годишна литературна дейност и художествен превод, за изключителен принос за популяризирането на българската литература по света, за утвърждаването на варненските културни практики и автори (2016); „Мара Белчева“ (Национална награда, 2012).
Носителка на руските ордени: „Мих. Ломоносов”, „Гр. Державин”, „Грибоедов”, Златна значка на Съюза на писателите на Русия, връчени за духовния ѝ принос в укрепване на двустранните културни контакти между двата народа.
Снимки – личен архив на поетесата.120 години от рождението на Елиас Канети ще бъдат отбелязани днес в Русе. Немскоезичният писател, роден в дунавския град на 25 юли 1905 г., получава Нобелова награда за литература през 1981 г. като австрийски автор. Честването на 120-годишнината от неговото рождение ще започне в 18:00 ч. с поднасяне на цветя пред паметника на писателя на..
За 18-и пореден път в България се представя изложбата на номинираните художници и наградата за съвременно изкуство БАЗА . Тя е инициирана от Мария Василева и организирана от Института за съвременно изкуство – София и Фондация "Едмонд Демирджиян", с подкрепата на Фондация "Лъчезар Цоцорков". БАЗА е част от международна мрежа за награди за..
Знакова изложба на двама изтъкнати художници, изявяващи се на днешната художествена сцена, се представя в Градската художествена галерия в Русе. Това са авторите Сашо Стоицов, много добре познато име в съвременното ни изкуство, и също така активно работещата в това поле Росица Гецова– артист, свързан с иновации в изкуството и активен галерист...
Международният фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета" ще има своето седмо издание. Форумът се утвърди като един от най-атрактивните в летния афиш у нас. Тази година се предвижда гостуването на 11 български и 3 чуждестранни театрални трупи. Официалното откриване ще бъде в Амфитеатър "Аполония" със спектакъла за деца..
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION,..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg