Шестимата ни полярници – Йордан Тодоров, Петър Сапунджиев, Емил Иванов, Николай Николов, Камен Недков и лекарят д-р Атанас Пелтеков, след около месец закъснение, на 14 април са напуснали района на Антарктика и вече са в Чили.
С уругвайски военен самолет антарктиците ни са пристигнали в най-южния чилийски град Пунта Аренас. Този самолет е извършил последния за сезона полет от о-в Кинг Джордж за Монтевидео.
Още от самото начало българската експедиция започна със закъснение. Испанският кораб „Есперидес“, с който бе планирано да пристигнат на о-в Ливингстън, въобще не е отплавал от Испания, поради случаи на Ковид-19 на част от екипажа. След двадесетдневна строга карантина в Пунта Аренас (всеки от шестимата е бил сам в хотелска стая и с доставяна храна до вратата), другият испански кораб „Сармиенто де Гамбоа“, превозва групата, преди закриването на съседната на българската испанска база „Хуан Карлос I“. Чилийският ледоразбивач „Акилес“, с когото бе предвидено отпътуването на българите от остров Ливингстън в края на март, също е бил карантиниран поради Ковид положителни проби на част от екипажа.
В края на сезона, преди настъпването на полярната зима, в района на Южношетландските острови, практически не е имало кораби. След като проф. Пимпирев установява контакт с Чилийския Антарктически институт, корабът „Лаутаро“ миналата седмица променя курса си и превозва полярниците ни, заплашени от зимуване, без запаси от храна и гориво, до най-големия остров в района Кинг Джордж, където има няколко целогодишни бази и летище.
„Независимо от логистичните проблеми, експедицията успя да изпълни всички планирани дейности. Бяха отстранени пораженията по съоръженията и постройките в базата, причинени от бурните ветрове, през времето, когато няма никой в базата и тя бе консервирана за предстоящата зима. Беше подготвена площадката за строителството на новия лабораторен блок, беше построен специален хангар за инсинератора, с който отпадъците се изгарят екологично, и бяха снети всички данни от целогодишно действащата научна апаратура, която регистрира климатични, сеизмични, мареографски и глациоложки събития, в района, когато базата не е обитаема.“ – сподели проф. д-р Христо Пимпирев, ръководител на всички български полярни експедиции и директор на Българския антарктически институт.
В Пунта Аренас нашите полярници няма да бъдат под карантина, очаква се завръщането им в България в 19 април.
Проф. Пимпирев получи наскоро наградата „Обединител на култури“ в Осмия конкурс „Светове и цветове“, организиран от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България. Престижното отличие проф. Христо Пимпирев получава заедно с Хавиер Качо – испански учен, физик, един от първите изследователи на озоновата дупка, доскорошен ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, който от години е известен писател, а няколко от книгите му са преведени и на български език.
Най-популярните книги на Хавиер Качо са: „Дългият поход към Южния полюс“, „Антарктида: озоновата дупка“; „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакелтън, несломимия“, романа за живота на полярния изследовател и носител на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен: „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Аз, Фрам“, в която главен герой е норвежкият кораб „Фрам“, пътешестващ до Северния и до Южния полюс с полярните изследователи Нансен, Свердруп и Амундсен.
Хавиер Качо е автор и на четири книги за деца, романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ е издаден и на български език.
Наградите „Светове и цветове“ се връчват на журналисти, творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят.
Поради епидемиологичната обстановка награждаването ще се осъществи като онлайн събитие до края на април.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Днес и утре (9 и 10октомври) Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде домакин на третото издание на форума "Дни на кариерата –..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg