Шестимата ни полярници – Йордан Тодоров, Петър Сапунджиев, Емил Иванов, Николай Николов, Камен Недков и лекарят д-р Атанас Пелтеков, след около месец закъснение, на 14 април са напуснали района на Антарктика и вече са в Чили.
С уругвайски военен самолет антарктиците ни са пристигнали в най-южния чилийски град Пунта Аренас. Този самолет е извършил последния за сезона полет от о-в Кинг Джордж за Монтевидео.
Още от самото начало българската експедиция започна със закъснение. Испанският кораб „Есперидес“, с който бе планирано да пристигнат на о-в Ливингстън, въобще не е отплавал от Испания, поради случаи на Ковид-19 на част от екипажа. След двадесетдневна строга карантина в Пунта Аренас (всеки от шестимата е бил сам в хотелска стая и с доставяна храна до вратата), другият испански кораб „Сармиенто де Гамбоа“, превозва групата, преди закриването на съседната на българската испанска база „Хуан Карлос I“. Чилийският ледоразбивач „Акилес“, с когото бе предвидено отпътуването на българите от остров Ливингстън в края на март, също е бил карантиниран поради Ковид положителни проби на част от екипажа.
В края на сезона, преди настъпването на полярната зима, в района на Южношетландските острови, практически не е имало кораби. След като проф. Пимпирев установява контакт с Чилийския Антарктически институт, корабът „Лаутаро“ миналата седмица променя курса си и превозва полярниците ни, заплашени от зимуване, без запаси от храна и гориво, до най-големия остров в района Кинг Джордж, където има няколко целогодишни бази и летище.
„Независимо от логистичните проблеми, експедицията успя да изпълни всички планирани дейности. Бяха отстранени пораженията по съоръженията и постройките в базата, причинени от бурните ветрове, през времето, когато няма никой в базата и тя бе консервирана за предстоящата зима. Беше подготвена площадката за строителството на новия лабораторен блок, беше построен специален хангар за инсинератора, с който отпадъците се изгарят екологично, и бяха снети всички данни от целогодишно действащата научна апаратура, която регистрира климатични, сеизмични, мареографски и глациоложки събития, в района, когато базата не е обитаема.“ – сподели проф. д-р Христо Пимпирев, ръководител на всички български полярни експедиции и директор на Българския антарктически институт.
В Пунта Аренас нашите полярници няма да бъдат под карантина, очаква се завръщането им в България в 19 април.
Проф. Пимпирев получи наскоро наградата „Обединител на култури“ в Осмия конкурс „Светове и цветове“, организиран от Сдружението на испаноговорящите журналисти в България. Престижното отличие проф. Христо Пимпирев получава заедно с Хавиер Качо – испански учен, физик, един от първите изследователи на озоновата дупка, доскорошен ръководител на испанската полярна база „Хуан Карлос I“ на остров Ливингстън, който от години е известен писател, а няколко от книгите му са преведени и на български език.
Най-популярните книги на Хавиер Качо са: „Дългият поход към Южния полюс“, „Антарктида: озоновата дупка“; „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“, „Шакелтън, несломимия“, романа за живота на полярния изследовател и носител на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен: „Нансен. Полярният изследовател, който искаше да промени света“, „Аз, Фрам“, в която главен герой е норвежкият кораб „Фрам“, пътешестващ до Северния и до Южния полюс с полярните изследователи Нансен, Свердруп и Амундсен.
Хавиер Качо е автор и на четири книги за деца, романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ е издаден и на български език.
Наградите „Светове и цветове“ се връчват на журналисти, творци и интелектуалци за цялостен принос в сближаването между културите на България и испаноезичния свят.
Поради епидемиологичната обстановка награждаването ще се осъществи като онлайн събитие до края на април.
Екстремните спортове са необятна вселена, в която пристъпваме върху дъска за kite surf. Още по-необятна и труднодостъпна вселена са облеклата за екстремни спортове, в частност за кайт сърф. Марианна Калъчева – Мери и Калина Палавеева влизат в тези две вселени почти на шега, с лекотата и свободата на младостта, но и с увереността, че могат..
На днешната дата (4 юли) САЩ отбелязва своя национален празник – Деня на независимостта . През 1776 година след Американската революция бившите 11 британски колонии обявяват своята независимост от британската корона. С подписването на Декларацията за независимостта тогавашният Конгрес поставя основите на американската държава, като "страна на..
В рубриката “Темата на деня” на предаването “Нашият ден” обсъждаме с адвокат Биляна Тончева възможностите за европейско финансиране за развитие на креативните и творчески индустрии. Европейските фондове предоставят до 150 хиляди лева безвъзмездно финансиране за български предприятия и фирми от творческите индустрии по оперативна програма “Иновации и..
Валтер Гропиус (на немски: Walter Gropius) е германски архитект, който е оставил дълбок отпечатък в историята на модерната архитектура. Той е един от основателите на прочутата школа "Баухаус“ и е сред пионерите на модернизма, заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" говорим за него,..
Регенеративното или възстановителното земеделие набира все повече популярност днес, ако изобщо е подходящо да използваме термина популярност за толкова решаващи процеси като запазването и оздравяването на почвата. Тя, почвата, е на най-важното място в производството на храната, която човечеството консумира, и колкото по-бързо разберем това,..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
