Скритата пандемия – изолация и домашно насилие

Каква е истината за насилието, скрито зад домашните стени на пандемията? Как да окажем подкрепа на жертвите на домашно насилие и защо често процесите не са едностранни?

Темите коментира в “Нашият ден“ адв. Геновева Тишева от Български център за джендър изследвания и член на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените:

“Към темата за домашно насилие през 2020 г. имаше засилен интерес, но за съжаление до края на годината не можаха да се предприемат конкретни действия, включително и законодателство и политики, които да подобрят това положение.

Освен конкретните истории, които са най-важните и всекидневно трябва да се опитваме да решаваме с общи усилия, и цифрите, които предполагам знаете, са много важни.

Повече от 25 жени бяха убити от близки интимни партньори и съпрузи през изминалата година. Това е наистина голяма и тревожна цифра. Също така доказателство, че положението се е влошило, е, че са издадени над 3500 заповеди за защита по Закона за защита от домашно насилие през миналата година. Това е по-голям брой отколкото в предходни години на годишна база и повече от два пъти са се увеличили обажданията на горещата телефонна линия на Алианса и на другите линии на организациите, които работят по този проблем. 

Това, което предстои за решаване, не е довършено и в тази пандемична обстановка е много спешно да се приемат предложените промени в Закона за защита от домашното насилие. 

Това е подновен Закон с доста промени като обем и като ответ на действие – този проект за Изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие. Това беше подготвяно и преди пандемията, около две години и половина се работи по проекта.

Налага се и по-добра процедура, по-бърза, улесняваща най-вече страните, пострадалите, децата. Също така въвеждане на институционална база – както този проект ще въведе една Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие, която да е един постоянно действащ орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашно  насилие и сътрудничество с всички, които работят по проблема, включително неправителствени организации, които са решаващ фактор в контакта и даване на защита на пострадалите.

Промени се и законодателството за социалните услуги, вече има специален закон. До края на годинат той ще се разгръща заедно с другото законодателство и по един нов и по-съвременен, модерен начин, ще регламентира услугите. В тази връзка и много в тон с тази промяна са и предлаганите програми, изрично уредени от този проект за Закон за защита от домашно насилие. 

Тук ще ги спомена (програмите – бел.ред), те добре ще се хармонизират с новото законодателство за социални услуги – консултиране на денонощна безплатна телефонна линия за пострадалите, консултиране в консултативен център за пострадали от домашно насилие – много важна услуга, която като иновативна се предоставя през последните десет и повече години  от неправителствените организации.

Друга услуга е настаняване в кризисен център за пострадали от домашно насилие. И също много важна следваща услуга, изрично да се регламентира настаняване в подслон – защитено жилище за пострадалите от домашно насилие и за техните деца (за настаняване след 6-ия месец от инцидента) – често се налага, преди да се включат в обществото отново.“

Още за други пакети от мерки, за това дали закъснява законът и за неотложните предложения за промени към новия парламент и неотложните приоритети на следващото правителство, за обществените обсъждания, можете да чуете от звуковия файл.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор на Мартина Кръстева с Геновева Тишева в “Нашият ден“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

“Книгата проследява живота на Вики от самото ѝ раждане, защото много често се случва, когато една жена среща насилник, преди това в детството си тя самата да е била свидетел или жертва на насилие. Защото това е модел, който е много трудно да бъде счупен. Когато една жена е живяла в насилие от самото си детство, това е единственият ѝ познат семеен модел – тя подсъзнателно търси и си намира насилник.

Това е моята лична история с доза художествена измислица, но много голяма част от сцените, които са описани в нея, са лично преживени от мен. За щастие аз съм една от измъкналите се и смятам, че това е проблем, за който не просто трябва да се говори, а трябва да се крещи. Защото, в общество, в което, когато има такъв проблем, то си обръща главата на другата страна, трябва да се говори за това. Колкото повече се говори, толкова по-отворен става пътят към неговото решаване. 

По тази причина реших да напиша книгата – тя за мен е лична кауза. За да може да се говори повече и да се обърне погледът на всички към този огромен проблем в нашето общество.

Аз имах подкрепата на моята прекрасна майка, но има много жени, които се чувстват абсолютно сами. Това, че има толкова много хора с този проблем, означава, че трябва да се говори, за да може жените, които го преживяват, да знаят, че не са сами, че не го преживяват сами, че има организации, към които могат да се обърнат, както и към жени като мен, които са успели да се справят и са готови да помогнат и да подадат ръка.

За съжаление, разбираме твърде късно – чак когато жените се превръщат в част от черната статистика. Идеята е това нещо да бъде предотвратявано. Това е епидемия, епидемия на обществото и то от много време. Много важно е да се търси път към този проблем.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.